Светослав Минков

Минков, Светослав Константинов (Радомир, 4.02.1902[1] – София, 22.11.1966). Начално образование получава в родния си град. Завършва Втора мъжка гимназия в София (1921). За кратко учи във Военното училище във Вайскирхен (Австро-Унгария). Следва славянска филология в Софийския университет, учи в Търговско-стопанската академия в Мюнхен (1922–1923), продължава образованието си в Свободния университет в София, но не завършва. През април 1925 е арестуван заедно с други писатели и е задържан в Дирекцията на полицията. Работи като библиотекар в Народната библиотека в София (1924–1925), книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар в Българска централна кооперативна банка и Българска земеделска кооперативна банка. Делегат на XIV международен конгрес на ПЕН-клубовете в Буенос Айрес (1936), във връзка с който посещава Бразилия и Аржентина. Служител в Българската легация в Токио (1942–1943). През октомври и ноември 1944 е коректор във в. „Работническо дело“, а през 1945–1946 е редактор във в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София (1946–1947), в Българска кинематография (1947–1951), в сп. „Български воин“ (1952–1954) и в издателство „Български писател“, където е главен редактор (1954–1956) и редактор (1956–1962). Пътува в редица страни на Европа, Азия и Южна Америка.

Още като ученик Минков пише стихове, разкази и фейлетони. Първата му публикувана белетристична творба е „Биномът на Нютон“ (сп. „Българан“, 1920). Сътрудничи и на вестниците „Българан“, „Литературен глас“, „Мисъл“, „Литературни новини“, „Развигор“, „Съвременник“, „Вестник на жената“, „Кормило“, „ЛИК“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен фронт“, „Стършел“, „Весела дружина“, на списанията, „Хиперион“, „Златорог“, „Българска мисъл“, „Септември“, „Пламък“ и др. Заедно с Хр. Смирненски редактира и издава „Календар Българан“ (1922). Същата година става съосновател на първото българско издателство за фантастична литература „Аргус“. А с Г. Милев и Вл. Полянов подготвя за публикуване поредица фантастични разкази от световни автори, но идеята остава нереализирана поради смъртта на Г. Милев.

Тези творчески контакти, както и личното познанство с австрийския писател Г. Майринк, подсилват ранните литературни предпочитания на Минков към модернизма и по-специално към естетиката на диаболизма. Първите му три книги са съставени изцяло от диаболистични разкази. Те въвеждат читателя в потискащата мистична атмосфера на един зловещ свят, управляван от свръхестествени зли сили. Човекът е залутан в този свят на кошмарни привидения и мъртвешки сенки, на демонични предмети (часовници, портрети, огледала, икони) и герои (дяволи, нечисти сили, устрели), безсилен да им се противопостави. Сюжетът на диаболистичните разкази на Минков се разгръща в едно неопределено време и пространство, което подсилва внушението за универсалност. Но след насочването на автора към литературния кръг „Стрелец“ (1925–1927), в тях започват да се срещат и образи от българската фолклорна демонология (като таласъма и устрела от едноименните разкази). Диаболистичният период в творчеството на Минков продължава почти едно десетилетие. За негов край изследователите приемат разказа „Къщата при последния фенер“ от едноименния сборник, в който призракът е принуден да отстъпи завинаги пред рационализма на новото време.

Въпреки сбогуването на Минков с „литературата на ужаса“, някои особености на диаболистичните му разкази – стремежът към универсалност, космополитността на изображението и проблематиката, липсата на психологизъм, вкусът към необичайното и фантастичното – преминават и в зрялото му творчество, но с нова художествена функция – изобличаване на деградацията на съвременния човек и общество. Сатиричният талант на Минков проличава още в някои разкази от преходните му сборници „Игра на сенките“ и „Къщата при последния фенер“ (като „Американско яйце“, „Разказ с витамини“ и „Сламеният човек“, по-късно публикуван под заглавието „Сламеният фелдфебел“), но пълната си реализация намира в книгите „Автомати“ и „Дамата с рентгеновите очи“. Минков е един от първите български писатели, доловили заплахата от прекомерната машинизация и технизация на съвременния живот. Подобно на К. Чапек (и използвайки създадената от него дума „робот“), той вплита в разказите и фейлетоните си научни хипотези и научнофантастични утопии, за да покаже опасността от това човешките изобретения да се обърнат срещу своя създател. Символ на дехуманизацията на науката и техническите постижения за писателя е Америка („Човекът, който дойде от Америка“, „Водородният господин и кислородното момиче“ и др.), с което се превръща в последовател на Ал. Константинов. Научните изобретения и открития в творбите му често играят ролята на инструмент или катализатор, който прави видима интелектуалната и моралната деградация на съвременния човек („Дамата с рентгеновите очи“). С безмилостната си сатира Минков разобличава манипулираната, стандартизирана и в крайна сметка обезличена същност на човека в модерната цивилизация. Условният художествен свят на писателя е населен с герои марионетки, лишени от индивидуалност. Кризата на човешкото е пресъздадена с помощта на гротеската, с тънка интелектуална ирония и пародиране на популярни жанрове и стилове от годините между двете световни войни (на средствата за масово осведомяване, на сантименталната и приключенската литература, на различни словесни клишета и др.).

Ироничната дистанция между разказвача и героите е една от основните отличителни черти на стила на Минков Тя се запазва и в произведенията, в които фантастичният елемент отсъства. Такъв е цикълът „Разкази в таралежова кожа“, в който със средствата на реализма е пресъздаден сивият ужас на всекидневието на обикновения човек. Такива са и пътеписите му за Бразилия и Аржентина („Другата Америка“) и за Япония („Империя на глада“). Сатиричната фантастика на Минков няма преки предшественици и последователи в българската литература, макар че е дала творчески импулси на редица писатели, главно в областта на фантастиката, като Л. Дилов, Ем. Манов, Е. Кузманов и др. След 1944 под влияние на обществено-политическите промени в България Минков почти изоставя артистичната пародийна игровост, на която се дължи голяма част от художественото въздействие на текстовете му, и я заменя с директното сатирично изобличение и злободневния алегоризъм. Автор е и на интересни творби за деца, част от които са предназначени едновременно и за възрастни.

Светослав Минков има значителен принос за рецепцията на чуждестранната литература в България. Превежда приказките на Х. Кр. Андерсен, както и произведения на Г. Майринк, Е. А. По, А. П. Чехов, Ем. Лудвиг, З. Ундсет, Ем. Верхарен и др. А преразказите му на приказки от сборника „Хиляда и една нощ“ (публикувани и под заглавието „Приказки на Шехеразада“) се ползват с голяма популярност и претърпяват многократни преиздания.

Произведения на Минков са преведени на над 15 езика.

 

Андрей Ташев


Библиографията е изготвена от Нелма Вълчева

 

[1] В някои справочни издания за рождена дата на писателя се посочва 12 февруари 1902 г. Но според акта му за раждане (ДА-Перник, ф. 1038, оп. 2, а.е. 19, л. 10 гр.) той е роден на 4 февруари 1902 г. Копие от документа ми бе любезно предоставено от доц. д-р Емил Димитров, за което му благодаря. – А. Т.

Аудиоархив


Светослав Константинов Минков (12.04.1966 г.)

Разказва за първия си литературен опит – памфлета „Биномът на Нютон“, отпечатан в хумористичното списание „Българан“; за младежките си творби, повлияни от „модата на диаболизма“, по-късно, когато се насочва към хумора и сатирата, запазва в своите разкази „фантастичния елемент“, но „вече като гротеска, която дава много възможности за изява на комичното“. Спира се на повода за написването на разказа „Червените покойници“.

Файл: Минков за своето творчество.mp3 (5,90 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Светослав Минков

ЗаглавиеЖанровеГодина
Синята хризантемаразкази1922
Часовник гротески1924
Огнената птица : Четири разказаразкази1927
Игра на сенките1928 (1983)
Къщата при последния фенер1931 (2003)
Автомати : Невероятни разкази1932 (1935, 1947)
Сърцето в картонената кутия : Роман-гротеска в седем невероятни приключения1933 (Съавт. К. Константинов) 1939, 1986)
Дамата с рентгеновите очи разкази1934 (1945, 1946, 1982 (Състав., ред. Ив. Гранитски), 2003, 2008)
Чудната касичка (по Андерсен)1934 (1940)
Захарното момиче приказки1935 (1975, 1998)
Мадрид гори : История в телеграми за съпротивата на един град1936 (1945)
Маскираната лисица приказки1936 (1957, 1962, 1968, 1991, 2013)
Разкази в таралежова кожа1936 (1947)
Мишокът Мики спестовник : Весела приказка в картинаприказки1938
Гостразкази1938
Другата Америка : Едно пътуване отвъд екватора1938 (1943, 1946)
L'autre Amerique / Trad. du bulg. par Igor Astrow ; Pref. de Nicolai Dontchev1939
Желязната къщичка1941
Японската литература : Начало, развитие, представители1941
Маймунска младост разкази1942
Лъв и жаба1943
Лунатинразкази1945
Избрани произведения / Предг. П. Зарев1947
La alia Americo : Vojago trans la ekvatoro / El la bulg. orig. trad. Georgi Hrsev1948
Колет от Америка : Разкази и фейлетони1950
Империя на глада1952 (1956)
Месечко1954
Отвъд океана : Разкази и очерциочерци, разкази1954
Избрани произведения / Предг. от Е. Петров1955 (1958)
Aydede : [Cocuk hikayeleri] / [Bulg.] cev. Ayten Askin1955
Цар Безсънко1956 (1972, 1973)
Maskeli tilki / Bukg. cev. Sekibe Yamac ; Ress. Vadim Lazarkevicприказки1957
Избранные рассказы / Пер. с болг. П. Рачеваразкази1958
Призракът от Кандари разкази1959
Бракоразводно сражение разкази1960
Car Nespanko / Prev. France Bevk ; Il. Stefan Planinc1961
Избрани произведения : В 2 т. / Под ред. на С. Султанов; Предг. от Е. Петров1962
Обезьянья молодость / Пер. с болг. Л. Жанова, Н. Казариноваразкази1962
Патент САС : Четири разказа1963
Ряженая лиса / Пер. с болг. Юрия Жановаприказки1964
Как гарджето стана певец1965 (1969, 1974)
Снежният човек и врабчетоприказки1965 (1977)
The lady with the x-ray eyes / Transl. [от бълг.] by Krassimira Noneva et al.разкази1965
Паноптикум „Лайхенвалд“ разкази1966
Избрани разкази / Ред. [с предг.] С. Султанов1967
Как вороненок стал певцом / Пер. с болг. ; Худож. М. Бехарприказки1967 (1971 (Пер. с болг. Юрия Царвуланова), 1973 (Пер. с болг. Юрия Царвуланова)
Джуджето Тинтиринприказки1968
Алхимия любви : [Сборник разкази]разкази1969
Приказки1971 (1977, 2007, 2015)
How the baby crow became a singer / Transl. [от бълг.] by Elena Mladenova ; Artist Nikolai Stojanovприказки1971 (1974)
Comment le corbeau devint chanteur / Trad. du bulg. par Suzanne Gorinovaприказки1971
Wie der Krahenjunge Sanger wurde / Ubers [от бълг.] Lotte Markova приказки1971 (1975)
Алхимия на любовта : Избр. разкази1972
Il corvo gioacchinoприказки1972
Съчинения : В 2 т. / Ред. Св. Гюрова; С предг. от С. Султанов1972 (1980, 1982)
El cuervito cantor приказки1973
Разкази, пътеписи / Състав., ред. С. Султанов1976
Сказкиприказки1976 (1977)
Konig Schlaflos / Ubers. [от бълг.] Lotte Markovaприказки1977
Krol Niespalek / Przelozyla [от бълг.] Alicija Zankowaприказки1978
Fata de zahar / [Прев. от бълг.] in romaneste de Paulina Babiciприказки1978
Сапунени мехури : [Приказка] за предучилищна възраст1979 (2004)
Сахарная девушка / Пер. [от бълг.] Д. Забаркиноприказки1979
O cukrove divce : [Приказка за предучилищна възраст] / Prelozil Frantisek Talianприказки1979
Царь Бессон приказки1980
Marchen / Ubers. [от бълг.] Marija Jarzevaприказки1980
Banzki mydlane / Przekl. z bulg. [на пол. ез.] Violetta Koseska-Toszewaприказки1983
Le coeur dans la boite en carton : Roman-grotes que en sept Aventures incroyables / Coauct. K. Konstantinov1993 (1998)
Приказки от Хиляда и една нощ 1995 (2014)
Siła nieczysta. Оpowiadania i felietony2005

Книги за Светослав Минков

АвторЗаглавиеГодина
Цанева, Милена ГеоргиеваСветослав Минков : Лит.-крит. очерк1961
Султанов, Симеон СтефановСатирици : Георги Стаматов, Светослав Минков1964
Султанов, Симеон СтефановСатирици : Георги Стаматов, Светослав Минков1964
Султанов, Симеон СтефановНасаме със Светослав Минков : [Личност и творчество]1972
Султанов, Симеон СтефановНасаме със Светослав Минков : [Личност и творчество]1972
Сб. Димитър Талев, Светослав Минков и Димитър Димов в спомените на съвременниците си / Ред. Т. Жечев и др.1973
Сб. Димитър Талев, Светослав Минков и Димитър Димов в спомените на съвременниците си1973
Султанов, Симеон СтефановИзбрани произведения : Йовков и неговият свят и Насаме със Светослав Минков : [Лит. портр.]1978
Стефанов, Валери Стоилов Разказвачът на "модерните времена" [- Светослав Минков] : [Изследване]1990
Стефанов, Валери СтоиловРазказвачът на "модерните времена" [- Светослав Минков] : [Изследване]1990
Петров, Милю АтанасовТрима от големите - Е. Багряна, Ат. Далчев, Св. Минков2001
Александров, ИванСветослав Минков : Био-библиогр. указ. / [Ред. Петранка Чалъкова] ; [Предг. Живка Радева]2003
Александров, ИванСветослав Минков : Био-библиогр. указ2003
Минкова, Калина Вълчева "Парфюмът" на Патрик Зюскинд на фона на ранните разкази на Светослав Минков : манипулацията на човешкото съзнание : прилики в художествените средства и мотиви и разлики в целите2009
Пенчева, Румяна ГенчеваСветослав Минков: строго поверително : документално изследване2011