Симеон Радев

Симеон Трайчев Радев
Кратка информация
Име Симеон Трайчев Радев
Роден
Ресен, Македония
Починал
гр. София
Жанровекритически бележки, мемоари, разкази, статии, студии
ИзданияБългарска сбирка, Художник, Вечерна поща, Воля, Зора
Направления и кръговеКръгът около в. „Българан“

Радев, Симеон Трайчев (Ресен, Македония, 19.1.1897 – София, 15.2.1967). Учи в Ресен, Охрид, Битоля, завършва фрeнския лицей „Галата сарай“ в Цариград (1898) и право в Женева (1902). Член на ВМОРО, приет през 1895 от Гоце Делчев. Като студент се сближава с Борис Сарафов. С негова подкрепа издава в Женева двуседмичен лист на македонските революционери на френски език – „L’Effort“ (1900), в Париж – „Le Mouvement Macedonien“ (1902). Кореспондент на софийския всекидневник „Вечерна поща“, негов съредактор (от 1903) и главен редактор (1905–1909). Прякото му участие в македонското движение се прекратява след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание и гибелта на Гоце Делчев (1903). Сближава се с дейци на Национално-либералната партия на стамболовистите (крило на д-р Н. Генадиев), разработва и издава програмата ѝ. Съредактор (от 1906) заедно с Ал. Балабанов и главен редактор (1909) на издаваното от П. Генадиев сп. „Художник“. Основател и директор стопанин (1911–1912) на всекидневника „Воля“. Участва в Балканската и началото на Междусъюзническата война. През 1913 е член на българската делегация за сключване на мирния договор в Букурещ. Пълномощен министър в Букурещ (1913–1916), Берн (1916–1917), Хага (1920–1921), Анкара (1923–1925), Вашингтон (1925–1933), Лондон (1935–1938) и Брюксел (1938–1940). До 9.9.1944 е пълномощен министър на разположение в София, след тази дата е уволнен, по-късно пенсиониран. Забранява му се достъп до печата и каквато и да е обществена или политическа дейност. Живее в мизерия, но усилено работи над историографски трудове и спомени. Едва в последните години на живота си има възможност да печата.

Симеон Радев прави своя авторски дебют още като ученик с разказа „Лудия цигулар“, изпратен от Цариград, подписан с псевдонима Велко и отпечатан в сп. „Българска сбирка“ (1898, № 7) в София. Превежда веднага след появата ѝ във Франция и отпечатва в същото списание книгата на Гюстав Льобон „Психология на тълпите“. Като студент в Женева сътрудничи на швейцарски вестници с материали за положението на населението в родния му македонски край, оставен от Берлинския договор (1878) в пределите на Османската империя. След завръщането си в София се сближава с кръга около „Българан“ и особено с бъдещия проф. Ал. Балабанов и Елин Пелин. Значително по-късно, по време на свои престои в България след поредно уволнение, сътрудничи активно във в. „Зора“, редактиран от Д. Крапчев, и в няколко други издания.

Радев е разностранна и високообразована личност, която оставя следи в няколко области на българската култура обществен живот. Владее основните европейски езици. Публицист (автор на около 1500 статии), журналист (въвежда интервюто в нашия печат), литературен критик (портрети на Елин Пелин, Г. П. Стаматов, полемична студия срещу „схоластическото иго на д-р Кръстев“ в сп. „Художник“), художествен критик (есета за Моне, Мане и др. в сп. „Художник“, слова при откриване на изложби на големи български художници в по-късно време) и театрален критик, историограф (двата тома на „Строителите…“ са между върховите творби на българската проза, а след тях авторът е създал още около 8 книги, повечето още неиздадени), мемоарист (около 10 книги, отпечатани само отчасти), дипломат, политик. Приятелства и познанства го свързват с мнозина видни общественици, дипломати, хора на изкуството у нас и в чужбина.

„Строителите на Съвременна България“ е настолна книга за няколко поколения българи. Тя е продължение на летописната традиция, положена от Захари Стоянов, а същевременно използва и богатия опит на френската историография от ХIХ в. Подобен род документална проза е основа за историческата памет на нацията и едновременно естетически фактор, тя е колкото историография, толкова и литература. Сборникът „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“ включва част от критическите му произведения откъси от спомени за писатели, артисти и общественици. В книгата „Ранни спомени“ разказва за своето детство и за ученическите си години в Цариград, за общуването с Екзарх Йосиф I. Радев е един от майсторите на българската проза, познавач на народната психология и на родната история, един от най-големите български публицисти.

Псевд.: С. Ведар, Велко, Б. Гурин, С. Нежданов, Революционер, В. Шариваров, Шариваров, А. В., Paul Chritian, B. Gourine, Kim Bilir, Kim Bylir, Snobinette, Vedar.

 

 

Йордан Василев

Аудиоархив


Симеон Трайчев Радев (1964 г.)

Разказва за „Строителите на съвременна България“.

Файл: Радев за „Строителите на съвременна България“.mp3 (3,51 MB) Държател: Архив на Българското национално радио