Стефан Дичев

Дичев, Стефан Николов (Велико Търново, 9.02.1920 – София, 27.01.1996). Завършва гимназия в родния си град (1938). Следва строително инженерство в Бърно, Чехословакия (1939). Завършва право в Софийския университет (1943); асистент по икономически науки (1944–1946), защитава кандидатска дисертация по държавно-стопански науки (1946). От 1948 е инспектор във Върховната стопанска камара. Основател и главен редактор на сп. „Космос“ (1962–1990). Директор на издателство „Народна култура“ (1967–1972) и един от създателите на българската поредицата „Световна класика“ към издателството. Интересен факт е неговото решение за издаване в поредицата на култовия роман на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“, преди неговото повторно издаване в СССР, поради което е уволнен от издателството.  

Стефан Дичев е един от изявените белетристи, които утвърждават жанра на историческата епопея в българския роман от втората половина на ХХ в.

Дебютира във в. „Варненски живот“ с разказа „Хаджи Рафаил“ (1938, № 6456). Творчеството  на писателя отразява процесите в развитието на българската историческа проза от 50-те години на ХХ в., в която илюстративността постепенно отстъпва пред интереса към философско-екзистенциалните проблеми на историята.

Първият му роман  „За свободата“ (1954) очертава тематичните пристрастия, културните и художествени параметри на белетристиката му. Националноосвободителните борби през Българското възраждане са постоянна тема, художествено откровение и творческа съдба на автора. Дичев ги пресъздава през зрителната призма на романа-епопея. С богата историческа култура и ерудиция авторът реконструира логиката на историческия процес, като съчетава документалния разказ на историческата хроника с полифоничния поток и асоциативност на новия роман. Романистът познава обективните факти и събития, интересува се от генезиса и протичането им, което предпоставя тълкувателния подход. Като изгражда пъстра галерия от реални исторически личности (Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Найден Геров, Иванчо Хаджипенчович и др.), Ст. Дичев интериоризира историческото събитие, разкрива неговия социален и психологически механизъм. Този подход налага определен принцип на нарация – създаването на множество гледни точки, които моделират събитията и предопределят координиращото авторово присъствие. Чрез интимно-психологическото битие на националните герои се обективира представата за цялостния исторически процес, за върховите исторически моменти през Възраждането.

Дичев използва познатите културни и художествени парадигми в изграждане на историческите образи и събития, които само уплътнява и психологизира, без да се конфронтира с установеното, съхранявайки историческата памет. В следващите си романи той ограничава обема на историческия материал и участието на реални исторически лица и увеличава ролята на художествената фикция. Авторът акцентира върху персонажи и техните лични съдби, пресъздава реалистичния образ на националноосвободителното движение („Пътят към София“, „Ескадронът“). Наративната техника се променя – появява се драматичната схема на приключенското фабулиране, която откроява параболите в историческото битие („Крепости“, „Среща на силите“). Романът „Подземията на Сен Жан д’Акр“ разглежда философско-екзистенциалните въпроси за избора на личността, поставена в екстремални исторически условия, изследва култивираните и подсъзнателните рефлекси за самосъхранение и себепознание, кореспондира с психологическите построения на А. Камю и Ж.-П. Сартр. Върху своя опус магнум трилогията  „Завоевателят на миражите“ Дичев работи тридесет години с внимателно проучване на историческите факти около живота и делото на Александър Македонски. Авторът превръща образа му в символ на владетеля, който тръгва с мащабните идеи за обединение на античния свят и за създаване на един справедлив и хармоничен политически и социален ред и в процеса на тяхната реализация с „огън и меч“ се превръща в жесток диктатор.

Дичев е автор на занимателни исторически повести и приключенски романи за деца и юноши, както и на две театрални пиеси – „Отвъд отчаянието“, „Суровото време“, на киносценариите: „Демонът на империите“, „Рали“, „Пътят към София“, „Среща на силите“ и др. Пише либретото на две опери – „Неда“ и „Тракийски идоли“. Романът му „Пътят към София“ става първият многосериен цветен телевизионен сериал.

Негови произведения са превеждани на англ., нем., рус., исп., пол., чеш., слов. и др. ез.

Мариета Иванова-Гиргинова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова