Стоян Михайловски

Стоян Михайловски; Държател: Институт за литература - БАН
Кратка информация
Име Стоян Николов Михайловски
Роден
гр. Елена
Починал
гр. София
Жанровеафоризми, басни, драми, епиграми, поеми, сонети, стихотворения, публицистика
ИзданияМисъл, Периодическо списание (на БКД), Народний глас, Църковен вестник
Направления и кръговеКръгът „Мисъл“

Михайловски, Стоян Николов (Елена, 7.01.1856 – София, 3.08.1927) произхожда от стар, материално заможен, културно просветèн, с обществена и родолюбива деятелност род. Неговият баща – Никола Михайловски, е виден гражданин, учител и книжовник във времето на Възраждането и след Освобождението. Чичо му – митрополит Иларион Макариополски, е водач в борбата за самостоятелна българска църква. Стоян Михайловски учи в Елена и във Велико Търново. През 1872 завършва Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. Учител е в Дойран. Участва в борбите за национално освобождение. След 1875 е студент в Université Bouches de Rhône, Юридически факултет, Екс ан Прованс, Франция, прекъсва образованието си поради Освободителната война и завършва през 1883. След Освобождението работи като адвокат и съдия в Свищов, главен редактор на в. „Народний глас“ (1880, Пловдив), учител, висш чиновник, преподавател по френски език в Юридическия (1892–1894) и Историко-филологическия факултет (1897–1899) и доцент по всеобща литературна история (1895–1899) в Софийския университет. Дописен (1892) и действителен член (1898) на Българското книжовно дружество.

Михайловски е активен общественик – председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901–1903), народен представител в ІІІ ВНС (1886–1887), VІІІ ОНС (1894–1896), ХІІІ ОНС (1903–1908) и политик, последователен антимонархист. Заради статията „Потайностите на българския дворец“ (1904) е подведен под съдебна отговорност и осъден условно. Поради остротата на сатиричното си писане трудно намира издатели. Често е уволняван от работа, защото безкомпромисно следва истината, убежденията и принципите си. Печата в „Периодическо списание на БКД“, но най-вече в сп. „Мисъл“, в което е и един от редакторите. Изтощен от обществени, политически и нравствени борби, след 1905 се оттегля от света. Изоставен и забравен от българското общество, остатъка от силите си насочва към религиозен живот и мислене. До смъртта си печата най-вече в „Църковен вестник“. Автор е на текста на известния химн „Върви народе възродени“.

Стоян Михайловски е автор на повече от 15 книги. Пише философско-моралистични творби, сонети, поеми, драми, публицистика, пародии, басни, афоризми, епиграми. Той живее и твори в годините на La Belle Époque – време на икономически просперитет, на Втората индустриална революция, на научен и технически прогрес: автомобилостроене, въздухоплаване, фотография, зараждане на киното. Това е време на политически мир, на разцвет на културата, изкуствата, архитектурата, археологията, на модернизма в изкуството. В сферата на менталността антропоцентризмът замества теоцентризма. Секуларизацията на културата е окончателна и пълна, позитивизмът на ХІХ век е в криза и това води до разпад на цивилизационни, обществени, социални, граждански, нравствени и морални ценности. Интересите на индивида се издигат над интересите на общността и смисъл и философия за живота се търсят за индивида. След О. Конт в мисленето започват да доминират идеите на А. Шопенхауер, на Фр. Ницше. България също изживява това време.

Още с първите си отпечатани книги Михайловски показва мислене чрез универсални и философски категории – човешкото битие, феноменологията на злото („Поема на злото“, 1889), смъртта („Euthanasia“, 1884), смисъла на човешката участ. Заедно с това той е най-яркият изобличител на начините на управление на тогавашната държава, на нравствеността и морала на управниците ѝ, на обществено-политическия живот, на българската преса („Сатири. Нашите писачи и газетари“, 1893; „Нашите партизански вестници“, 1895; „Що значи вестникарска хвалба“, 1895), на партиите и техните водачи („От турско по-лошо“, 1895), на нравите на българското общество от края на ХІХ – началото на ХХ век („Политика“, 1895), на семейния живот („Цивилизация“,1895; „Едно семейство – каквито ги има много в София и в Пловдив“, 1895), науката („Наука“, 1895; „Нашите просветители“, 1895), вярата („Вяра“, 1895), прогреса („Прогрес“, 1895). Сатирата му е обществен и културен протест. За него съвременният нему човек е малък и жалък, тънещ в дребнавост, в нравствен упадък и поквара. Това е и една от причините за нетърпимостта му към света и човека.

Разочарован от всичко и от всички, допирът до света му причинява болка и страдание („Философически и сатирически сонети“, 1895). Причината за неговата екзистенциална драма е разривът с обществото, с ценностите на света, на позитивизма, разривът със собствената му представа за ценности. В неговата концептуална система доминира драмата на мисловността, след която следват драматични емоционални и душевни състояния. В произведенията му говори мислителят, който е и лирически персонаж в текстовете му. Той скита в пространствата на мисълта и на емоциите, породени от нея. Неговото свое е общочовешката менталност на ХІХ век („Краевековно тление“, 1895). Той преживява своето мислене и своята идентичност като част от мисловната ситуация в Европа от ХІХ век. Песимизмът като дух на времето, скръбта, тъгата, самотата, опитът да се намери смисъл, болката от разпадането на етоса, деструкцията на обществени и човешки идеали в мирови план са и негови състояния на мисли и душевност. Михайловски предусеща бъдещите авторитарни режими („Книга за българския народ“, 1897).

В творбите на поета лирическият аз разговаря със своя идеален двойник или с възможния събеседник, пред които разкрива мрачните истини за света, за обществото и за човека. Говорещият мислител в творбите му търси смисъл в света и философия за своето съществуване, но не ги намира. В сонетите на поета („Философически и сатирически сонети“, 1895) говорещият аз намира смисъл в смъртта, в небитието („Нирвана“), в нищото – което е било, което е и което ще бъде („Светопреставление“, „Не трае нищо“, „Велика, мощна и справедлива!“). Човекът е подчинен и е зависим от една непознаваема и безразлична към него сила. Той е изгубен в пространството и във времето, сред безкрайната материя – и от гледната точка на тази космичност човешките мисловност или емоционалност губи смисъл („Книга на книгите“, 1895).

Стоян Михайловски преживява драмата на рационалното познание от края на ХІХ – началото на ХХ век, породена от деструкцията на философски парадигми и идеологии; драмата на културата и цивилизацията, които са се провалили; въобще на всичко онова, което е било надежда и утеха, но извън което е истината, неразбираема за човека. Преживява и драмата на злото, с което се живее – в обществото и в сферата на личното. Религиозното мислене на Михайловски през 80-те и 90-те години на ХІХ век е непълно. Едва след 1905 той намира смисъл в живота чрез вярата. Въпреки това в неговото творчество се чете жажда за идеал и върховен ред. Изявен е висок и независим борчески дух („Напред!“, 1884). За поета животът е и битка, в която невинаги има сполука. Но даже и победèн, трябва прав и горд да паднеш. Животът е жертвен подвиг, който ще бъде продължен и завършен от другите. Той е съзиждане в името на идеала, а Светата Божия десница ще бди над този труд. С оглед новата социална и културна ситуация от края на ХІХ и началото на ХХ век Михайловски преосмисля жертвеното поведение и подвиг на личността, познати от културата на Българското възраждане и от по-ранната епоха на Средновековието.

Псевд.: Автора на Suspia de Profundis, Госпожица Р. Х., Де Профундис, Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, С. Стрелков, De Profundis, Un Bulgarie, Де П., X.Y.Z.

 

Сава Сивриев

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова

Книги от Стоян Михайловски

ЗаглавиеЖанровеГодина
Сцени из парламентарния живот в България1884
Notre ligne sale: Karaveloff et co1885
La Bulgarie rouge, forbans et pantins1886
Бог. Библейски стихотворенияпоезия1889
Поема на злотопоеми1889 (1939, 1943)
Novissima verba : Стихотворения : Т. 1–3стихотворения1889 (1889–1890 )
Книга без заглавие : Ч. 1стихотворения1892
Сатири : 1 : Нашите писачи и газетарисатира1893
Философически и сатирически сонетипоезия1895
Книга за българския народ. [Сатир. поема]поеми1897 (1931, 1938, 1946, 1991, 2002)
Pro Macedonia 1901
Propos d'un franc-archer 1901
Кореспонденция между Ст. Михайловски и княгиня Вишневска (на френски) кореспонденция1901
Македонското дело : Мемоар, изпратен до Минист. съвет от името на една група макед. дейци Стоян Николов Михайловски, Ив. Цончев, Ст. Николовдокументалистика1901
По прекия друм : Бележки и размишленияесета1901
La zizanie slave, serbes et bulgares1902
Пробуда и възход : Реч на митинга в София на 20 септ. 1902 г.документалистика1902
Книга за оскърбените и онеправданите1903
Сказката на Стоян Николов Михайловски по македонският въпрос : Държана на 15 септ. 1903 г.публицистика1903
Източни легенди1904
От развала към провала : Диалогирани очерки1905
Днес чук, утре наковалнястихове1905
Словоборците станаха богоборци : Поемапоеми1908
Позив към българския народ и българската интелигенция : Ч. 1публицистика1911
Съчинения : Т. 11918
Избрани творения : Кн. 11931 (Библиотека Българска книжнина)
Избрани творения1938
Събрани басни : Крит. изд. басни1939
Неиздадени съчинения : Т. 1–21940 (1940–1941)
Избрани съчинения : Т. 1 – [Т. 1 на замисленото изд. излиза през 1947 г.; Т. 2–4 не са излезли] – Т. 51943
Божествен размирник1943 (Библиотека Български писатели)
Избрани стихотворения: Антология. Железни струни, Философски сонети, Людокос, Стихове, басни и сатиристихове1946
Избрани съчинения : Т. 1– : 1947
Избрани съчинения : В два тома1960
Басни, Епиграми, Сатири, Лирикасатира1967 (Библиотека Поети)
Епиграмиепиграми1969
Избрани творби1974 (Библиотека Български писатели)
Избрани творби1978 (1986 Библиотека за ученика)
Божествен размирник : Филос. поезия и проза1987
Орел и охлюв : Баснибасни1993
Недомлъвки и апофтегми1994
Поезияпоезия1994 (Малка ученическа библиотека)
Бог : Религиозни стихотворнияпоезия1996
Баснибасни1999
Паун и лястовичка : Басни и стихотворениябасни1999
Политически и философско-религиозни размишленияесета1999
Сърдита Библия : Събрани епиграмиепиграми2001
Баснибасни2004
Страници из дневника на един мислител : Автобиография, дневни бележки, публицистикапублицистика2005
Химн на Св. Св. Кирил и Методий = A himn to the Saints Cyril and Methodiusхимни2005

Книги за Стоян Михайловски

АвторЗаглавиеГодина
Герман, йеромонахИстината и г. Ст. Михайловски: По повод статията Интервиев [интервю] със Ст. Михайловски в сп. Духовна пробуда, год. I, бр. 4, 15 апр. 19061906
Богданов, Ив.Преглед на литературната проблематика около Поема на злото от Ст. Михайловски1939
Райнов, Н.Вечното в нашата литература : Бълг. класици : Свободни беседи : Кн. 4 : Константин Величков, Стоян Михайловски, Алеко Константинов1941
Богданов, Ив. Стоян Михайловски : Кратка биогр. 1947
Богданов, Ив. Студии върху новата българска литература : Т. 2 : Стоян Михайловски 1856–1927 : Поет, трибун и мислител : Култ.-ист. анализ с прил. на системна библиогр. 1947
Тодоров, А. Стоян Михайловски – баснописец и сатирик1956
Кол.Стоян Михайловски, Ал. Константинов, Г. П. Стаматов в спомените на съвременниците си1963
Гуляшка-Балканска, СвСтоян Михайловски и френската философска мисъл и литература : [Изследване]1987
Михайлов, Д.Стоян Михайловски : [Творчески портр.]1994
Пенков, Д. Религиозни аспекти в творчеството на Иван Вазов и Стоян Михайловски2009
Кол.Стоян Михайловски, Пенчо Славейков – ракурси на модерното2009
Богданов, Ив. Стоян Михайловски – поет, трибун и мислител: културно-исторически анализ с приложение на системна библиография2010
Михайлов, Д.Стоян Михайловски: поетически текст и национален контекст2012