Траян Тъмен

Траян Тъмен (псевд. на Траян Василев Траянов) (Стара Загора, 1.11.1894 – София, 7.11.1949). Брат е на поета Теодор Траянов. Завършва гимназия в София (1911) и учи във Военното училище. Участва в Балканската война (1912–1913), където след тежко раняване в главата губи зрението си. През 1916 заминава на лечение във Виена. Използва престоя си там и за да учи музика и немски език, както и Брайлово писмо във Виенския институт за слепи. Връща се в България през 1922. Между 1922 и 1934 е член на редакционния комитет на сп. „Съдба“ – издание на Дружеството на българските слепи и на Читалището на слепите в България.

Пише първите си стихотворения във Виена. Публикува ги в сп. „Хиперион“ и „Съдба“. Дебютната му публикация е в сп. „Хиперион“ (г. 1, 1922, кн. 9–10) – стихотворението „Изгасналото огледало“.

Поезията на Траянов е отражение на собствената му трагична участ. Заглавията на неговите стихосбирки – „Изгасналото огледало“ (1928), „Слепият гуслар“ (1931), „Нощ е наоколо“ (1935), насочват към доминиращата тематика на творчеството му, кондензирана в символа на изгубената светлина. Книгата му „Ден и нощ“ (1941) съдържа спомени за пътуването му през 1911 из Русия, за войните и за живота му във Виена. Там също акцент е личната му трагедия и вътрешната борба за преодоляването ѝ. Особено запомнящ се епизод е описаният от автора опит за самоубийство, от което в последния момент се отказва.

Поезията на Траян Тъмен събира мотивите за личното страдание и поривите на борбеността и оптимизма; гордостта на воина и съзнанието на човека, ощетен от съдбата. Образите на светлината и слънцето и воинската тема изявяват лесно разпознаваеми връзки с творчеството на значително по-известния брат поет – Теодор Траянов. Двамата са свързани и от символистичната поетика, и от подчертаното избягване на социалната проблематика. Парадоксално обаче, Траян Тъмен като че ли е по-оптимистичният, по-ведро звучащият от двамата.

Макар и да остава малко популярен поет, за неговите книги с отзиви излизат Хр. Кишмеров, Г. Крънзов, Д. Пантелеев, А. Георгиева, Н. Дончев.

Елка Димитрова

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова