Фани Попова-Мутафова

Фани Попова-Мутафова в София; Дата: 1936; Държател: Национален литературен музей
Кратка информация
Име Фани Добрева Попова-Мутафова
Родена
гр. Севлиево
Починала
гр. София
Жанровеесета, пиеси, повести, разкази, рецензии, романи
ИзданияБългарска мисъл, Златорог, Стрелец, Съдба, Философски преглед, Вестник на жената, Литературни новини, Златоструй
Направления и кръговеКръгът „Стрелец“

Попова-Мутафова, Фани (Стефанка) Добрева (Севлиево, 16.10.1902 – София, 09.07.1977). До 12-годишната си възраст живее в Торино, където баща ѝ следва в генералщабна академия. Там тя учи в начално училище и взема уроци по пиано и италиански език. Завършва полукласическия отдел на Първа девическа гимназия в София (1922). Същата година се омъжва за писателя Ч. Мутафов, приета е да следва философия в Софийския университет, но заминава със съпруга си за Мюнхен. Там постъпва в Консерваторията, където учи пиано и слуша лекции по история на изкуството. През 1925 Фани и Чавдар Мутафови се връщат в България. Тя се включва активно в интелектуалния живот на страната. Участва в кръга „Стрелец“, членува в Писателския съюз, в ПЕН-клуба, в Италианско-българското дружество, в Клуба на жените писателки, в българската секция на Европейския съюз на писателите, в Дружеството на писателите историци, в историческото дружество „Българска орда“ и др. Сътрудничи на списанията „Българска мисъл“, „Златорог“, „Златоструй“, „Философски преглед“, „Съдба“, на вестниците „Литературни новини“, „Стрелец“ и др. Поддържа близки контакти с творци като Н. Лилиев, Й. Стубел, Д. Шишманов, Д. Ненов, Ив. Милев, Сирак Скитник.

На 4 април 1945 е осъдена от Народния съд на 7 години затвор по обвинение, че с книжовната си и обществена дейност прокарва „фашистки“, „монархически“ и „шовинистични“ идеи. Прекарва зад решетките 11 месеца. Новата комунистическа власт не ѝ разрешава да публикува, а много от произведенията ѝ попадат в забранителните списъци. Реабилитирана е през 1962, след което подновява писателската си дейност, като подготвя поправени издания на някои от ранните си произведения и публикува нови.

Първата установена публикация на Фани Попова-Мутафова е разказът ѝ „Малка приказка“, излязъл в бр. 155 на „Вестник на жената“ от 1924. (Но в спомените си самата авторка пише: „Когато заминах с мъжа си да следваме в Германия [в края на 1922], той не знаеше, че аз пиша и оставям вкъщи едно сандъче с ръкописи и няколко печатани из случайни списания под разни псевдоними малки разкази“. Това значи, че тя е печатала преди 1924, като гимназистка, но тези ѝ публикации още не са открити.) Първите ѝ книги – сборниците с разкази „Жени“ и „Жената на приятеля ми“ – са обединени от темата за съвременната жена, за нейната душевност и интимни преживявания. В тях авторката създава живи, убедителни и емоционално въздействащи женски образи, които я утвърждават като проникновен познавач и изразител на женската психика.

Въпреки че първите ѝ две книги са приети много добре и от читателите, и от критиката, Фани Попова-Мутафова става истински популярна и се налага като писател с историческите си романи и повести. Тя е първата жена в българската литература, която сериозно се занимава с историческа проза, включвайки се (заедно с автори като П. Карапетров, К. Петканов, Ст. Загорчинов) в една от най-мощните тенденции в белетристиката ни между двете световни войни – засилващата се роля на историческата тематика. Характерно за творческия процес на авторката е съвестното и задълбочено проучване на изворите за съответната епоха и личност, преди да пристъпи към писане. Но историческите факти при нея не са представени в суров вид, а са творчески преосмислени и одухотворени, без от това да страда историческата достоверност на разказаното.

Белетристичният талант на Фани Попова-Мутафова се разгръща най-пълно в тетралогията „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен“ и „Последният Асеновец“ („Боянският майстор“). Това е завладяващ, увлекателен и – въпреки приликите с вълшебната приказка и романтичната идеализация – верен на историческата истина разказ за династията на Асеневци и съдбоносните за България събития от XII–XIII в. В него авторката пресъздава убедително духа на епохата, извайва ярки и пълнокръвни образи, които остават в съзнанието на читателя и подхранват патриотичните му чувства. В тетралогията откриваме художествено въплъщение на идеята за водещата роля на личността при осъществяване на големите исторически събития. Затова вниманието на писателката е съсредоточено главно върху тесния дворцов кръг. Но разкриването на ролята на личността в историята при Фани Попова-Мутафова върви успоредно с осмислянето на индивидуалното преживяване на историческите събития. С тази философска интерпретация на историята, съчетана с художественото пресъздаване на фактите, тетралогията за Асеневци поставя началото на модерната българска историческа проза, а майсторски изграденият и увлекателен разказ я приобщава към най-високите световни образци в жанра.

С втория роман от тетралогията – „Дъщерята на Калояна“ – започва и реабилитацията на Фани Попова-Мутафова като писателка след забраната да публикува от 1944. Новото му издание излиза през 1962. Комунистическата власт обаче налага на авторката да напише самокритичен предговор и да преработи книгата си, за да се впише в новата политическа ситуация в България. През 1969 излиза също преработеното издание на „Солунският чудотворец“.

Творческият интерес на Фани Попова-Мутафова към историята не се ограничава само с епохата на Средновековието. Тя публикува разкази, романи и пиеси и за видни личности от Българското възраждане: Паисий, Софроний, Г. С. Раковски, Хр. Ботев, В. Левски, А. Кънчев, Т. Каблешков и др. Особено внимание сред „възрожденския“ дял от историческите ѝ произведения заслужава биографичният роман „Доктор Петър Берон“ – забележителен портрет, с който авторката прониква отвъд известните факти за живота и делото на големия учен енциклопедист и определя мястото му сред останалите български исторически личности.

В историческата си проза Фани Попова-Мутафова също продължава да разработва темата за жената, позната от най-ранните ѝ разкази и повести, но вече от различна перспектива. С образите на Мария – дъщерята на цар Калоян, Райна Княгиня, Анна Комнина, Сирма войвода, Неделя Петкова, киевската царица Олга и много други тя задълбочава наблюденията си върху женската душевност и поставя важния и за съвременния феминизъм въпрос за мястото и ролята на жената в историята. Така историческата проза на Фани Попова-Мутафова може да се интерпретира и като опит да се видят историята, властта, политиката и дипломацията през женската гледна точка.

На мястото на жената в съвременното общество пък е посветена голяма част от публицистиката на писателката от 30-те и първата половина на 40-те години на ХХ век. В нея тя изразява директно идеите, които със средствата на художественото слово внушава чрез разказите и повестите си за съвременния живот. Нейният „феминизъм“ всъщност е страстна защита на традиционната роля на жената в обществото, свързана със семейството и раждането и отглеждането на деца.

Фани Попова-Мутафова е почитателка на киното и в периода между двете световни войни публикува рецензии за новоизлезли филми.

Автор е и на интересни творби за деца. Сред тях се откроява повестта „Зарко и хвърчилата“, в която авторката в най-пълна степен проявява познанията си за детската душевност и светоусещане.

Фани Попова-Мутафова работи активно до края на живота си и оставя няколко незавършени произведения: трилогия със заглавие „Великата река“, проследяваща историята по нашите земи от времето на траките до създаването на българската държава през VII век; роман за българската княгиня и византийска императрица Елена Драгаш; психологически роман със заглавие „Седемте цвята на любовта“.

Печели множество национални награди за литература, сред които наградата на БАН Рада Киркович (1933). През 1937 отново е отличена от БАН като „първата жена, работеща успешно на полето на историческия роман и разказа“, а книгата ѝ „Боянският майстор“ е номинирана от Министерството на народното просвещение за най-добър български роман за 1939.

Превежда и редактира преводи от итал. ез. Нейни произведения са преведени на над 10 ез.

 

Андрей Ташев

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова  

Книги от Фани Попова-Мутафова

ЗаглавиеЖанровеГодина
Жени : 12 [разкази]разкази1927
Жената на приятеля ми : Разказиразкази1929
Солунският чудотворец : Истор. роман : [Ч. 1]-2 романи1929 (1930,1942, 1969, 1980, 1982, 1985, 1989, 2007)
Момина скала : Легендилегенди1930
Недялка Стаматова : Повест повести1933
Зарко и хвърчилата : Повест за юношиповести1934
Огледало, нимби и цветя : Разказиразкази1934
Цар Калоян : Истор. картиникартини, исторически очерци1934
La moglie del mio amico, e altri racconti / Di Fanny Popova-Mutafova ; Trad. di Corrado Rossi. – Lanciano : Gino Carabbaновели, разкази1934
Велики сенки : Разказиразкази1935
Несломимият : [Истор. разказ за цар Симеон] разкази, исторически очерци1935
Увенчанието на Симеона : [Истор. разказ]разкази, исторически очерци1935 (1991)
Дъщерята на Калояна : [Истор. роман] романи, исторически очерци1936 (1942, 1962, 1968, 1981, 1983, 1985,1989, 2007)
Една жена : Разказиразкази1936
Една нощ в Цариград : Разказразкази1936
Дъщерите на цар Самуила : [Истор. разказ] разкази, исторически очерци1937
На кръстопът : Повестповести1937 (1996)
Приказки за Крали Марко : Според предания, истор. сведения и нар. умотворениялегенди, исторически очерци1937 (1944)
Приказки за Крали Марко : Според предания, истор. сведения и нар. умотворениялегенди, исторически очерци1937 (1944)
Христо Ботев : Драмат. картинидрами, исторически очерци1937
Цар Иван Асен II : [Истор. разказ] разкази, исторически очерци1937 (1941)
Ангел Кънчев : [Разказ] разкази, исторически очерци1938 (1942)
Йоан Асен ІІ : [Истор. роман] : Кн. 1–3романи, исторически очерци1938 (1939, 1986, 1989, 2009)
Измени : [Истор. разказ] : [Кн. 1–2] разкази1939
Княгиня Мария Луиза : [Биогр. очерк]биографични очерци1939 (1994)
Краят на едно царство : [Истор. разказ] разкази1939
Мария : [Истор. разказ] разкази1939
Последният Асеновец (Боянският майстор) [Ист. роман]романи, исторически очерци1939 (1943, 1987, 1989, 2009)
Червената мантия : [Разкази] разкази1939
Възцаряването на Калопетър : [Истор. разказ] разкази1940
Иванко : [Истор. разказ] разкази1940
Край Ловеч : [Истор. разказ] разкази1940
Срещата в Ниш : [Истор. разказ] разкази1940
Събрани творения : Т. 1–10повести, разкази, романи1941 (1941-1943)
Новата българка1942
Червената мантия : Разкази за момчета и момичетаразкази1943
Одрин падна! разкази1962
Велики сенки : Разкази от нашето Възраждане – 4 попр. и доп. издразкази1967
Солунският чудотворец : [Пиеса] пиеси1968
Доктор Петър Берон : [Биогр.] романбиографии, романи1972
Верен и безстрашен : [Истор.] разказ за Ангел Кънчев : [За деца]разкази1976
По стръмното към звездите : [Истор. разказ за Петър Берон : За деца] разкази1977
Когато бяха малки : [Истор.] разказиразкази1979
Седмият грях : Легендилегенди1981
Крали Марко : Приказки / Фани Попова-Мутафова ; Худож. Стефан Марков. – [Ново изд.]. – София : Просветаприказки1996
Асеновци – хроника за едно семейство хроники2007 (2007-2009)

Книги за Фани Попова-Мутафова

АвторЗаглавиеГодина
Касабова, Бл. Чудотворката : Щрихи от портр. на Фани Попова-Мутафова2000