Христо Бръзицов

Бръзицов, Христо Димитров (Цариград, 30.05.1901 – София, 31.01.1980). Учи в Цариград, завършва гимназия в София. Следва дипломация в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС).

С журналистика се занимава още като ученик. Дебютира през 1915 във в. „К’во да е“. Заедно с Никола Гръблашeв издава сп. „Родна лира“ (1915–1916), с Христо Смирненски и Н. Гръблашeв – седмичното литературно-хумористично сп. „Смях и сълзи“ (1917); заедно с Николай Фол редактира „Смях и сълзи“, г. II (1924) и в. „Палячо“ (1925–1926). Работи като журналист във вестниците „Общински вестник“, „Заря“, „Зора“ „Мир“, „Време“; от 1938 е главен редактор на в. „Мир“, а от 1941 – на в. „Днес“. Активно сътрудничи на почти всички литературни периодични издания до Втората световна война: „Развигор“, „Литературни новини“, „Българан“, „Литературен глас“, „Барабан“, „Маскарад“, „Щурец“ и др. След Деветосептемврийския преврат през 1944 е обвинен в шовинизъм и осъден на доживотен затвор от Народния съд. В затвора прекарва 9 г., след което е реабилитиран и отново се включва в литературния живот.

До Втората световна война Бръзицов се изявява предимно като публицист, журналист и хуморист. Отличава се с бърз репортерски рефлекс, вкус към анекдотичното и остроумен, често сатиричен подход към обществено-политическия живот. Ценен литературноисторически извор са интервютата и репортажите му с видни представители на българската култура, печатани във в. „Литературен глас“ в рубрика под заглавието „Един час при…“ и събрани по-късно в книгите „Когато те говореха“, „Един час при…“, „При големи хора по халат и чехли“. След излизането си от затвора Хр. Бръзицов пише мемоарни книги, исторически очерци и хроники. Книгите му „Бащин край“ и „Во Прилепа града“, отразяващи едни от най-трагичните страници от съдбата на българите в Македония, съдържат богат документален материал и имат както историческа и етнографска, така и художествена стойност. С подобна жанрова структура и не по-малко историческо и етнографско значение е и най-известната му книга „Някога в Цариград“ – източник на ценно познание, поднесено чрез увлекателно повествование.

В периодичния печат Бръзицов използва над 90 псевдонима: Аноним, Бачо Ви Ристо, Баща, Бивш депутат, Христо Бойков, Братовчедът на отец Ной, Бромурал, Бурян, Бурянов, Войдан Бурянов, Ракишор Винопийцев, Войдан, Върбалака, Габе Доре, Гаврош, Гого, Гражданин без частен секретар, Гражданин просител, Грешник, Доброволец, Дон Христело де Бразица, Дървен философ, Един от София, Една съвременна дама, Екран, Замръзнал, Зимен летовник, Зумурун, Инструктор, Йонка, Кандидат, Кожодерски, Комедиант, Купончо (не е Купидончо), Куцият дявол, Къса вълна, Лука, Лупа, Метлата, Моментален фотограф, Наблюдател, Надничар, Нещастен Иванчо, Неюбиляр, Нощен бродник, Никой от София, Облечен генерал, Саша Онегин, Отец Никодим, Отец Ной, Парашутист, Песимист, Питай Патило, Победителят, Подранил летовник, Портиерът на хотела, Пострадал редактор, Пострадал щастливец, Праведник, Пророк Илия, Простолюдец, Протестант, Публика, Пътник Пантелей, Разен, Репортер без новини, Саръ Чизмели Махмедаа, Свидетел, Свят човек, Синът на Татунчо, Скромен гражданин с големи заслуги към родината и страната, Софийски курортист, Спекулант, Стар интригант, Събуденият, Същият, Трамвай № 0, Трезваче, Трезвото детенце, Тулум, Ура, Ухо, Оскар Уялса, Ферибачи, Фери Бачи, Филолог логофил, Хаджи Стипца, Хикс, Цонка, Чизмели Махмедаа, Щука, Язе, Язека, Яйце борец; Бур., Х., Хр., Хр. Бр., Хр. Бър., Хр. Д. Бр., Ъ, № 14.

 

Цветанка Атанасова

Аудиоархив


Христо Димитров Бръзицов (28.07.1976 г.)

Спомня си за своя среща с Мара Белчева през януари 1929 г. и предава разказа ѝ за пътуванията ѝ в Париж и Женева след убийството на съпруга ѝ Христо Белчев; за Пенчо Славейков, който я поощрява в писането на стихове, и за нейното настояване той да довърши своята поема „Кървава песен“.

Файл: Бръзицов за Мара Белчева.mp3 (5,60 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Христо Бръзицов

ЗаглавиеЖанровеГодина
С халба и цигара / Н. В. Лашевразкази1917
Усмивкиразкази1918
Мъже и жени1920
По света : Пътешественически роман : Европа, Азия, Африка, Америкаромани1922
На безобидни теми от върха на камбанарията : Злободневки1925
Любовни писма в стихове и прозастихотворения в проза1928
Хумористична история на българите / С предг. от Ст. Чилингиров1928
Смешникът на Симеонразкази1929
В плен на дявола : Сатиро-хуморист. роман романи1930
Руянразкази1930
Симеон в Цариград разкази1934
Дневникът на един баща1936
Как ми се мерна Европа : Пътеписи и наблюдения на един съвременникпътеписи1939
Женски дяволии : Съвр. разкази и драскиразкази1942
Когато те говореха... : Т. 1 : 19421942
Когато те говореха... : Т. 2 : Един час при...1943
Мои познайници : Хуморист. разказиразкази1943
Някога в Цариград : Бълг. хроника [1812-1912 г.]1965 (1966)
Бащин край : Хроника [за съдбата на гр. Дойран в края на XIX и началото на XX в.]хроники1968
Во Прилепа града : [Хроника 1832-1912] 1969
Някога в София : Спомени. [1913-1944]спомени1970
Спомени на едно момче : [Автобиогр. повест]повести1971 (1979 (1. изд. със загл. Спомени на едно момче))
Екзарх Йосиф I : [Докум. повест]повести1973
Български книгоиздателиочерци1976
При големи хора по халат и чехли : [Беседи, анкети, впечатления]1976
Далечни спомени за близки хора - [видни български общественици и културно-просветни дейци]спомени1979
София разказва спомени1979
[Три хиляди нощи] 3000 нощи в затвора / [С послесл. от Алберт Бенбасат]спомени1991