Янко Янев

Янев, Янко Христов (Пещера, 13.12.1900 – Дрезден, 12 или 13.02.1944). Завършва полукласната гимназия в Пловдив. През 1919 заминава за Германия, за да изучава драматургия, но надделяват интересите му към философията и историята. Учи в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Защитава дисертация на тема „Живот и свръхчовек“ под ръководството на проф. Хайнрих Рикерт. От 1923 работи в библиотеката на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1934 е поканен да чете лекции по история на българската култура в Берлинския университет. Член е на Съюза на българските писатели. Загива при бомбардировките над Дрезден през Втората световна война.

Янко Янев остава в историята на българската култура като поет, философ и есеист, макар името му да е целенасочено изличено от комунистическия режим (най-голям принос за възкресяването на паметта за него като философ и мислител има Иван Еленков с книгата си „Родно и дясно“, 1998).

Първите публикации на Я. Янев в периодиката са стихотворения, подписани с псевдонима Янко Беляков (1918). Публикува три поетически книги: „Грях и скръб“ (1918), „На север“ (1918); „Копнения“ (1919) – под същия псевдоним. Става популярен и със статиите си върху немския класицизъм и романтизъм – пише есета за Г. Е. Лесинг, Р. М. Рилке и Х. фон Клайст в сп. „Българска мисъл“; за Й. В. Гьоте в сп. „Златорог“. Творческият му труд обаче е съсредоточен върху философията. Сътрудничи със статии по философски и културни въпроси на в. „Стрелец“, „Пряпорец“, „Съвременник“, на сп. „Златорог“, „Българска мисъл“, „Обществено развитие“, „Листопад“, „Училищен преглед“, „Хиперион“, „Българска реч“, „Съдба“. Автор е на седем книги с философска есеистика на български език: „Антихрист“ (1926), „Върху ирационалното в историята. Опит върху проблемата за историята с оглед към логиката на Хегел“ (1927), „Хегел. Личност, съдба, философия“ (1928), „Хераклит Тъмния. Пророкът от Ефес“ (1928), „Димо Кьорчев. Художествена биография“ (1932), „Петър Чаадаев. Личност и философия“ (1932), „Героичният човек“ (1934), „Образът на младото поколение“ (1935); както и на шест книги на немски език: „Der Mytos auf dem Balkan“ (Berlin, 1936), „Aufstand gagen Europa“ (Berlin, 1937), „Heroismus und Weltangs“ (Deutscher Hert Verlog, 1938), „Südosteuropa und duetsche Geist“ (Leipzig, 1938), „Dëmonie des Jahrhunderts“ (Leipzig, 1939), „Zwishen Abend und Morgen. Eine Balkanrhapsodie“ (Leipzig, 1943).

Културологичните му есета в списание „Златорог“ (от 1924 до 1934) оформят отделен корпус концептуални текстове. Тук са „Изток или Запад“, „Душата на Европа“, „Религия на творчеството“, „Геният на живота“, „Хегел и нашето време“ и др. Своеобразна „несъбрана книга“ образуват и статиите, публикувани в сп. „Българска мисъл“ (от 1925 до 1932), обединени от интереса към рецепцията на творчеството на значими европейски и български писатели и философи (Г. Лесинг, Й. Гьоте, Г. Хегел, А. Шопенхауер, Р. Рилке, Х. Клайст, Л. Толстой, Б. Спиноза, Хераклит, д-р Кр. Кръстев, П. К. Яворов и др.). В сп. „Обществено развитие“ публикува поредица от статии за връзката между мирогледа на съвременния човек и политическата и икономическата криза в Европа. Като се прибавят текстовете му от в. „Стрелец“ (1927) и „Пряпорец“, където списва културната рубрика през 1929–1931, заедно с рецензиите му в списание „Училищен преглед“ за педагогически, исторически и литературнокритически книги (през 1927–1933), се очертава един внушителен обем от около 150 публикации на Я. Янев в периодиката.

Пламенен неохегелианец и ницшеанец, той се оказва прекалено радикален философ за българската културна среда, затова и с лекота е категоризиран от лявата конюнктура като фашистки мислител. Янев е един от най-активните изследователи и адепти на Георг В. Ф. Хегел в България, като такъв става известен дори в Германия. Пише научни коментари за личността на германския философ, интерпретира с размах идеите му, верен на собствената си позиция, че те трябва да бъдат развивани и вграждани в съвремието. В Хегеловата философия търси „лекарството за всичкия проблем на съвременния човек – проблема за свободата, проблема за културата“. Значимостта на смъртта, на края като начало на всяко обновяване е лайтмотив на Хегел, към който българският философ е дълбоко пристрастен. Въз основа на тази постановка той извежда връзки между хегелианството и руския диалектизъм, за да заключи, че Хегеловата метафизика е особено значима за славяните, защото тя в най-голяма степен „отговаря на жизнените им сили и религиозна същина“ и „най-сигурно би могла да съдейства за избистрянето на славянския мироглед“.

Силно повлиян е и от „философията на живота“. Следва Артур Шопенхауер, Анри Бергсон, но най-силна е връзката му с Фридрих Ницше. Янев оставя ценни размишления върху отношението дух – материя, като особено държи на ирационалния аспект на творчеството. В есеистичната си биография на Ницше „Антихрист“ отделя особено място на Дионисовото начало и на идеята за свръхчовека като основополагащи културни конструкти. Фигурата на героичния човек, изведена от самия Янев в едноименната книга (1933), следва идеята за свръхчовека, подлагайки на радикално преосмисляне основни традиционалистки концепции за обществото, любовта и брака; атакува предразсъдъци и стереотипи от античността до съвремието; разгръща своеобразни визии за нравствеността. Понятието за героичния човек е актуално в тогавашната европейска култура, заедно със завишеното внимание към расата и нацията (оттам и разцветът на различните народопсихологически подходи). От една страна, това е специфика на междувоенния период с проблематиката му за героизма и националните конфронтации и различия. В Европа в навечерието на Втората световна война обаче темата за героя е и съвсем конкретно свързана с вагнеровско-ницшеанските рефлексии, активирани от националсоциалистите. Този контекст, съчетан с екстаза на разрушението, излъчван от голяма част от текстовете на Я. Янев, категорично идентифицира творчеството му с германския фашизъм в очите на лявата интелигенция.

В литературните си интереси Я. Янев проявява афинитет към представителите на индивидуализма в българската литература – пише статии за д-р Кръстев и Яворов, биография на Димо Кьорчев. През 1933–1934 издава под своя редакция два тома с Избрани съчинения на Кьорчев. В резултат на генералната си невместимост в комунистическия културен канон Янев се превръща в забранено име след 1944. Съчиненията му остават само в специализирани фондове и частни библиотеки. Бива символично (посмъртно) изключен от СБП през септември 1944.

Псевд.: Янко Беляков

 

Елка Димитрова

 

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова

Книги от Янко Янев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Грях и скръбстихове1918
На северстихове1918
Копнениястихове1919
Антихристстихове1926
Върху ирационалното в историята: Опит върху проблемата на историята с оглед към логиката на Хегеляизследвания1927 (1996)
Хегел: Личност, съдба, философияизследвания1928 (1996, 2016)
Хераклит Тъмния: Пророкът от Ефесизследвания1928
Димо Кьорчевизследвания1932
Петър Чаадаев: Личност и философияизследвания1932
Героичният човекизследвания1934
Образът на младото поколениеизследвания1935

Книги за Янко Янев

АвторЗаглавиеГодина
Колектив Забележка: 1924-2005 : Библиография2005
Цацов, Димитър Българският Дионисиев комплекс2008
Венев, Иван Сборник философски статии на д-р Янко Янев2011