Ясен Василев

Василев, Ясен Ивайлов (София, 5.06.1988). Завършва 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“ в София (2007) и драматургия в НАТФИЗ (2013) с дипломна работа „Зазиданите“, която е поставена в Младежкия театър „Николай Бинев“ и номинирана за наградата Аскеер. Защитава магистърска теза на тема „Политически аспекти на танца“ в Шанхайската театрална академия, Китай (2015).

Първата му публикация е разказът „Отново“, който излиза през 2007 в „Литературен вестник“. Публикува още във вестниците „Култура“, „Труд“, „Сега“, „Монитор“ и списанията „алтера“, „Страница“, „Кула“. С провокативните си изяви на поет, режисьор, драматург и актьор той размества конвенционалните представи за ролята на съвременния творец, за границите между писменото, устното и безмълвното слово.

Автор е на редица експериментални пърформанси, в които умело борави с различните изкуства и езици – „Делюзии“ с М. Стоянова (2008), „Dirtify/WarX“ с М. Стоянова и Ал. Евтимов-Шаманчето (2009) и „ХлRб и Зрелища“ с Б. Желязкова в „Сфумато“ (2010), “NUTRICULA” (2016, във вариации с артисти от Китай, Португалия и Литва). През 2011 с поетите Ив. Димитров, М. Христов и Р. Чичев инициира синкретичния проект „4x4“, съчетаващ авторски изяви в поезията, музиката и театъра. Негова е и пиесата „Борхестриптих“ (2013), чиито герои са осъвременени проекции на Борхес, в абсурдистко търсене на себе си и другия.

Поетиката на дебютната му стихосбирка – „Сляп виси безкрая“ (2009), е експериментална и новаторска – характеризира се с мрежа от интертекстуални връзки, с подчертано влияние от българския модернизъм (в лицето на Гео Милев) и от западноевропейския експресионизъм и сюрреализъм, с преплитане на митологични и фолклорни образи с филмови референции към Стенли Кубрик, Пиер Паоло Пазолини, Фриц Ланг, Дейвид Линч. Още в стихотворението „Теория на тялото“ в творчеството на Василев се появява мотивът за андрогина, най-ярко застъпен във втората му поетична книга – „Андрогин“ (2011). В нея познатите вече образи на странника, поета и шута се сливат в мрачната фигура на самотния андрогин, пребиваващ в един апокалиптичен свят. Поетичната му книга „Катедралата на тялото, тялото на сянката“ (2020) събира творби, които ни показват автентичния език на Ясен Василев и едновременно с това неговата нова посока на експериментиране със словото в отговор на съвременната криза на изразяване.

Носител на над 30 литературни награди и отличия, сред които първи награди на изд. „Хермес“ (2009), на фондация „Св. Климент Охридски“ (2009), Море (2009), LiterNet (2009), голямата награда на „София: Поетики“ (2010), отличия на фестивала „Castello di Duino“ в Триест (2013, 2015, 2017) и др.

Негови творби са преведени на англ., ит., катал., нем., слов. и фр. ез. 

 

Андриана Спасова

 

Аудиоархив


Ясен Ивайлов Василев (2020 г.)

Чете „Катедралата на тялото“ от сборника с поезия „Катедралата на тялото, тялото на сянката“

Файл: Cathedral of the body.mp4 (11,87 MB) Държател: Ясен Василев, личен архив