Александър Томов

Томов, Александър Александров (София, 3.07.1944 – София, 21.10.2020). Завършва гимназия в София (1962) и българска филология в Софийския университет (1970). Работи като редактор в Радио София (1972–1982), киносценарист в Студия за игрални филми „Бояна“ (1982–1992), председател на Националния съвет за радио и телевизия на Република България (1997–2001), хоноруван преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“ (от 2005). Дебютира във в. „Пулс“ през 1967 с цикъл стихове. Публикува във вестниците „Пулс“, „Литературен фронт“, „Народна младеж“, „Народна култура“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“, „Култура“, „Демокрация“ и др., в списанията „Септември“, „Пламък“, „Съвременник“.

Александър Томов е поет, белетрист, кинодраматург и публицист със специфичен глас в съвременната българска литература с градска тематика. Основен топос и метафора в ранното му творчество е „предградието“ – въплъщение на съкровени споменни преживявания в носталгично-драматичната и тъжно-самоироничната му лирика; локация на социални и психологически дисекции, арена на остри сблъсъци, на банално-абсурдни истории и тъмни страсти в разказите, повестите и новелите му. Предпочита песенния стих и сказовата проза, в които вплита иронично-пародийни интонации. Проявява афинитет към романтиката на асоциалното, видяно не като сензация, а като проявление на дълбинни душевни процеси. Като разказвач залага на динамичната сюжетна линия, насечена от внезапни обрати.

В прозата си след 1989 създава мащабни социални платна, които обединява в романови трилогии и дилогии. Пренася действието от предградието в центъра на големия постсоциалистически град с мафиотските му свърталища. В романовите трилогии „Корупция“, „Новобогаташи“, „Четвъртата власт“ и романите „Арсения“ и „Фалит“ с максимална сгъстеност на щрихите разкрива обществената поквара и механизмите на корупцията. Мрачно свидетелство за подземията на съвременното общество, тези романи, както и продължението им в серията „Новобогаташи“ („Концерт за лешояди“, „Триумфът на лешояда“, „Мечът на групировката“, „Милион от лукавия“) са на границата между документалната и фикционалната проза, без да цитират конкретни документи и без да акцентират върху фикционалното. Злободневни, динамични и интригуващи, остро социални и криминални едновременно, те представят явленията в тяхната оголеност, без художествени ефекти и описателност. Търсейки корените на злото, Томов навлиза и в жанра на историческия роман. В романовата трилогия „Пурпур“, „Византийският лабиринт“ и „Императрица Теофано“ интерпретира проблема за покварата на нравите и гибелта на една цивилизация, чието олицетворение е Византия. Със сериозни познания за историческите реалии и достоверност на изображението, с философска задълбоченост на анализа и многопластовост на посланията, отвеждащи към настоящето, с криминална напрегнатост на сюжета и драматична многоизмерност на характерите А. Томов представя „апотеоза на човешката деморализация“ във Византия – тази „велика, с нищо несравнима смес от велики култури“, където си дават среща „три вери“ – езичество, християнство и ислям. Както в романите за нравствената деградация в днешна България, така и в историческите си романи за дворцовите интриги и кървавите преврати в Константинопол Томов анализира социалните и психологическите механизми на властта, садистичното опиянение на властимащите и манипулациите на човешката маса, лишена „от истинска, дълбока памет“ и жадуваща „силна ръка“. Според повествователя „не са страшни василевсите и царете, а техните жреци“, които с гибелната си идеология превземат човешките души. Спасението за изтерзания човек е провидяно във вярата и саможертвата (в романа „Йешуа“). Сериозен влог в историческата ни романистика е и „Оракулът на Дионис“ – проникновена и завладяваща интерпретация на тракийския орфизъм.

Томов е автор на сценарии за игрални филми: „Елегия“ (реж. Едуард Захариев, 1982), „Зелените поля“ (реж. Пламен Масларов, 1984), „Романтична история“ (реж. Милен Николов, 1986), „Характеристика“ (реж. Христо Христов, 1986), „Поема“ (реж. Стефан Димитров, 1987), „Мечтатели“ (реж. Иван Андонов, 1988), „Смъртта може да почака“ (реж. Евгени Михайлов, 1988), „Пантуди“ (реж. Ангел Тошев, 1992), „Изпепеляване“ (реж. Станимир Трифонов, 2004). По негови идеи са направени филмите „Скъпа моя, скъпи мой“ (реж. Едуард Захариев, 1988), „Маргарит и Маргарита“ (реж. Николай Волев, 1989), „Живей опасно“ (реж. Наталия Пискова, 1989), една от новелите в „Разводи, разводи“ (реж. Ивайло Джамбазов, 1989).

Носител е на следните награди: награда за поезия Владимир Башев (1979); награда за сценариен дебют на Съюза на филмовите дейци – за сценария на филма „Елегия“ (1982); награда за проза на СБП за сборника с разкази „Елегия за птици“ (1983); награда на филмовия фестивал във Варна (1986) – за филма „Характеристика“; награда за филм на младежка тематика на филмовия фестивал в Москва (1986) – за филма „Характеристика“; наградата София (1987) – за сценария на филма „Мечтатели“; награда на критиката на фестивала в Страсбург (1982) – за филма „Елегия“.

За цялостен принос в културното развитие на столицата Александър Томов е удостоен със званието Почетен гражданин на София (1997).

Негови книги са преведени на англ., исп., лит., нем., пол., рус., словаш., унг. и чеш. ез.

Цветанка Атанасова

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова