Амелия Личева

Личева, Амелия Веселинова (София, 12.01.1968) е поетеса, литературeн критик и теоретик. Завършва българска филология в Софийския университет. Доктор по филология с дисертация на тема „Женският глас като исторически и теоретичен проблем“ (2001). Доцент в Катедрата по теория на литературата към Софийския университет с хабилитационен труд на тема „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007). От 2013 е професор в същата катедра, а от 2019 и доктор на науките с дисертация на тема „Световен ли е „Нобел“?“.

Редактор в „Литературен вестник“ (1995) и негов главен редактор от 2013. От 2007 е редактор на издаваното от Факултета по Славянски филологии на Софийския университет списание „Литературата“, член е на редколегията на сп. „Чуждоезиково обучение“ от 2012. Литературен наблюдател на в. „Култура“ (1999–2006) и колумнист в рубриката му „Думи срещу думи“. Наблюдател за книги на вестник „Капитал“ (2007–2008). Редактира преводна проза и хуманитаристика, съставител е на научни сборници и книги.

Амелия Личева дебютира със стихове в сп. „Пламък“ (1988), по това време публикува и в сп. „Мост“ (1989). Тя е емблематичен представител на постмодернизма в българската литература през 90-те, както и на новите посоки, които поема българската поезия през ХХІ век. Като творец се изявява основно в жанра на поезията. Автор е още на литературоведски изследвания, литературна критика, учебници и речници.

В духа на постмодернизма поезията ѝ е многопластова и „начетена“, изпълнена със скрита и явна интертекстуалност. Макар и дълбоко субективна, тя често ползва като вход към нови значения старогръцката митология, западноевропейската литература или модерната европейска култура на ХХ в. („Втората Вавилонска библиотека“, 1997). Една от нейните основни теми е правото на утвърждаване на женския глас в българската литература. Лирическата героиня на тази поезия пътува не само през европейските културни пространства, но и през реални градове и места на паметта. Мотивът за пътуването е основен, като специален обект на внимание е европейската идентичност („Моите Европи“, 2006; „Трябва да се види“, 2013). В лириката на поетесата може да бъдат открити пластове теоретичен, ежедневен, популярен и митологичен език. Изследвани са начините, по които езиковите преобразувания формират поезията („Азбуки“, 2002). Откриват се скрити и явни влияния от Емили Дикинсън, Силвия Плат, Едит Сьодергран, Марина Цветаева, Йосиф Бродски, Уилям Блейк, Райнер Мария Рилке, Пиндар, а от българските поети – Пейо Яворов, Атанас Далчев, Борис Христов, Георги Рупчев, Миглена Николчина. Поезията на А. Личева може да бъде четена и като художествено продължение на нейните теоретични наблюдения.

В изследователските си търсения Личева се концентрира върху понятието женски глас и върху неговите връзки с писането. Тя изгражда аргументирана теория за присъствието на гласа (на битието, на вещите, на жената) в текста, която спомага за по-задълбочен анализ на литературната творба („Истории на гласа“, 2002). В книгата „Политики на днешното“ (2010) е направен опит в глобален контекст да бъдат разгледани актуалните проблеми от първото десетилетие на ХХI в., а именно – феминизмът, информационното общество, европеизацията, тоталитарното наследство, тероризмът. В изследването „Световен ли е „Нобел“?“ (2019) Личева прави задълбочен анализ на понятието „световна литература“ в диахронен и синхронен план на фона на централни и периферни явления от съвременния литературен живот. Като автор на университетски учебници и речници тя се стреми да освободи литературната теория от идеологическите конотации на социалистическия реализъм и да даде обективни, точни и научно аргументирани формулировки в „Речник на литературните и лингвистичните термини“ (2012). 

Академичният учебник „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“ (2005), в който А. Личева e един от авторите, е носител на отличието Бронзов лъв за издателски проект. Като критик тя е носител на отличието Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ (2015); на национална награда Христо Г. Данов (2018) за представяне на българската книга. Носител на годишната награда в категория Хуманитаристика на Портал „Култура“ (2020).

За стихосбирката „Зверски кротка“ Личева е удостоена с националната литературна награда Биньо Иванов (2017).

Член е на Сдружението на българските писатели, на Академичния кръг по сравнително литературознание и на Българския ПЕН-център.

Нейни стихове са превеждани на англ., араб., исп., итал., нем., пол., слов., унг., фр. и хърв. ез.

Иван Христов