Ани Илков

Илков, Ани (Анни Илков Асенов) (с. Ружинци, Видинска обл., 11.01.1957). Завършва Английската гимназия във Видин (1975) и българска филология в Софийския университет (1982). Около година работи в Металургичния комбинат в Кремиковци, а след това – като преподавател по българска литература в Софийския университет, през 1991 става редовен асистент, а през 2003 – главен асистент. Защитава докторска дисертация на тема „Въображение и разум в творчеството на Константин Павлов“ (2008), а от 2014 е доцент. Бил е гостуващ преподавател във Великобритания (1997–1999, 2010–2013) и Индия (2006–2007).

Ани Илков е един от основателите на „Литературен вестник“ (1991) и негов редактор (1991–1993). Бил е също главен редактор на сп. „Български месечник“ (1997–1998), водещ редактор на поредицата за дебюти „Нова поезия и проза“ към Софийския университет. Сътрудничи със стихове, разкази, есета и публицистични текстове на вестниците „Седем“, „Култура“, „Литературен вестник“, на списанията „Страница“, „Сезон“, „Ах, Мария“, „Granta България“ и др. Член е на няколко журита на литературни награди.

Първото публикувано стихотворение на Ани Илков е „Старост“, излязло във в. „Народна младеж“ (1978). Дебютната му стихосбирка – „Любов към природата“, е отпечатана през 1989. Автор е на още осем стихосбирки, книга с политически памфлети и две научни монографии: „Несъвършеният гений. Книга за Константин Павлов“ (2010) и „CHIASMUS (Възрожденска културна идиоматика: ХIХ и ХХ век)“ (2014).

Ани Илков е една от значимите фигури в съвременната българска култура с изявите си като поет, публицист, преводач и университетски преподавател. Присъствието му в литературния живот на страната е много важно. Той може да бъде определен като медиатор между поколението на 60-те и постмодерната поезия на 90-те години на ХХ век. В статия от 2007 Йордан Ефтимов го определя като „баща на 90-те“. Поезията на Илков е силно повлияна от възрожденския език. Тя може да бъде разглеждана през постмодерните категории на интертекстуализма, пародията и пастиша. Произведенията му са пронизани от морбидни картини, ирония, скептицизъм и отрицание. Ани Илков използва в стиховете си оригинални метафорични конструкции и неологизми. Ключови теми в поезията му са сънят, природата, смъртта, споменът, родът, опозицията село–град.

В творчеството на поета се открива влиянието на автори като Александър Геров, Константин Павлов, Иван Теофилов, Биньо Иванов, Осип Манделщам, Райнер Мария Рилке, Томас С. Елиът и Дилън Томас.

Важна част от творческия портрет на Ани Илков е преводаческата му дейност. Той превежда от английски език произведения на автори като Томас С. Елиът, Уоле Шоинка и Брус Маклеланд.

Носител е на Годишната награда Златна метафора на издателско ателие „Аб“ (2004), наградата Николай Кънчев (2015) и награда на „Перото“ (2015).

Негови творби са преведени на англ., грц., исп., итал., чеш. и др. езици.

Боряна Владимирова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова