Антон Баев

Баев, Антон Христов (Пловдив, 5.11.1963). Завършва Английската гимназия в Пловдив (1982) и българска филология в Пловдивския университет (1989). Специализира регионална журналистика в Университета на Айова, САЩ (1994). През 2009 защитава дисертация по нова българска литература в Института за литература при БАН. Работи като библиотекар, преподавател в ПУ и журналист (гл. ред. на в. „Марица“). Основател е на „Пловдив онлайн“ и др. информационни сайтове, както и на три вестника. Ръководи Литературния клуб „Добромир Тонев“. Създава фондация „Пловдив ЛИК“ и многоезичния литературен сайт „Пловдивлит“. Участва в множество литературни фестивали. Председател е на Дружеството на писателите – Пловдив (2017–2024). Основава и ръководи Международния поетически фестивал „Орфей“ – Пловдив.

Антон Баев е поет, белетрист, литературен критик, литературовед и журналист. Дебютната му публикация е стихотворен цикъл във в. „Комсомолска искра“ (1981, №29). Автор е на стихосбирки, романи, сборници с разкази и с фрагменти, драми, монографии. Тематични центрове на творчеството му са времето и идентичността на субекта. Гъвкаво мимикрира зад ирония, злободневност, трагикомизъм и фарсовост в процеса на нестандартното си философстване. Изказът му често е фрагментарен, сбит, с резки обрати, но крайната му цел е синтетично-асоциативното промисляне на света в неговата комплексност от конкретни ситуации, предметни образи и метафизични значения. В творческия свят на А. Баев се застъпват митологични, легендарни, исторически и актуални мотиви. Текстовете му са четивни и динамични, но и смислово сложни.

В стихосбирките му се наблюдава известна последователност – от доминиращата фрагментарност, изострения мотив за разпада на времето и откровено проблематизираната идентичност (в дебютната „Снежни сигнали“, 1988) към все по-целенасоченото поетическо вглъбяване в конкретни тематични пластове от „Ездачът, нощта и пустинята“ (1995) нататък.

В романите му се обособяват три тематични дяла, центрирани съответно около темите за емигрантството (външно и вътрешно), идентичността и историята. Към първия се отнасят „Американци. Пътен роман“ (1997) – един от първите романи с емигрантска тематика в българската литература от 90-те години на ХХ в.; „Рай друг не чакай. Записки на Корабокрушенеца“ (2014), в който централният герой, след странствата си през пъстър колаж от чужди топоси, се завръща в родината, за да се окаже странник и там; „Victor Bulgari. Сънуване в Берлин“ (2017), където основен тематичен двигател е разпадът на вътрешното пространство на съвременния човек в невъзможността за идентификация между чуждото и своето. Вторият дял е изграден от историите за Спас Господов („Белези от българин“, 2006, и „Спас Господов в Страната на амазонките“, 2020). Тук акцентен е мотивът за проблематичната идентичност – развит през идеите за разпада (на субекта, на времето, на субекта във времето). Преплитат се исторически, митологичен, легендарен и съвременен план, а основна модалност на текстовете е иронията. Към третия дял спадат „Светата кръв“ (2016) и „Мария от Охрид“ (2021). Те се отличават с класическа романова структура и са отнесени към повратни и паметни десетилетия от българската история. Написани са със задълбочено познаване на съответните епохи, с усет към културните контексти и с владеене на богат спектър от речеви стилистики (речевата стилизация е основен поетически инструмент в „Мария от Охрид“). „Светата кръв“ покрива периода между 20-те и 50-те години на ХХ в., събуждайки аналогии с Емилиян-Станевия „Иван Кондарев“. „Мария от Охрид“ възкресява времената от 50-те години на XIX до 70-те години на ХХ в., опирайки се символично на идеята за градежа и разрушаването на българската църква. В историческите романи на А. Баев има осезаема епическа тяга, но драматизмът и лирическата чувствителност често надделяват.

В разказите си, подобно на поезията, авторът събира митологично, легендарно и историческо време с настояще (особено в лиричните текстове на „Жени и планети“ (2005), където заплетената темпоралност се свързва с мотива за „живота като разказ“ и осевата тема за любовта). В историите от „Victor Bulgari“ (2010) водеща е темата за емиграцията, като в разказите с български сюжети доминира ироничният дискурс.

Специфичният жанр на фрагмента е представен в сборника „Ноев ковчег. Книга от глоси“ (1999), където лирична и философска нагласа се преплитат в сентенции, някои от които – пронизващи с поетичното си въздействие.

Баев е автор и на 3 драми: „Спас Господов във водовъртежите на Потопа“ (трагикомедия) (2017), „Спас Господов и златният невен“ (лирическа драма) (2019) и „Спас Господов в световната карантина“ (трагикомедия) (2021). И трите произлизат от други текстове на автора.

През белетристиката и драматургията на А. Баев преминават двама постоянни герои – Виктор Булгари и Спас Господов. Първия – събирателен образ на иманентния емигрант – срещаме в романите „Американци“, „Рай друг не чакай“ и „Victor Bulgari. Сънуване в Берлин“. Героят, разбира се, присъства и в едноименния сборник с разкази и новели „Victor Bulgari“. Вторият – Спас Господов – е ту обект, ту субект, трудноуловим в динамичния спектър на въплъщенията си между конкретното и метафизичното. Сравняван от критиката в някои свои аспекти с Бай Ганьо, Спас Господов е фантасмагоричен образ, съвместяващ непостоянното и вечното, високото и ниското в една трудноразслоима човешка натура, разпъвана трагично, комично или трагикомично между дълбинното и профанното. Той е централният, шеметен и вездесъщ герой на романите „Белези от българин“ и „Спас Господов в Страната на амазонките“. Преди това се появява и в разказа „Змията“ (сб. „Жени и планети“), а после и в трите пиеси на автора, и в цикъла разкази „Мъже на честта“ (в книгата „Истинската история на Спас Господов“, 2017).

Антон Баев е автор на три монографии. Две от тях са литературоведски: „Иван Пейчев. Романтична формация. Романтически мотиви“ (2010), основана на дисертацията му, и „Суицидният синдром и героите на Павел Вежинов“ (2015). Третата е културологична – „Начо On My Mind“ (2021).

Носител е на наградите: Цветан Зангов (Сливен, 1984, Пловдив, 1985), Голямата награда на НСК Шумен (1986), Южна пролет (1989), Иван Николов (1996), Пловдив (2007, 2013, 2019), Наградата на Дружеството на писателите – Пловдив (2010), Ангелос Сикелианос от ХХII Световен конгрес на поетите в Лариса, Гърция (2011), I награда от Яворови дни (2015), Онеуем от ХХ Международен поетически фестивал Дни на Наим, Северна Македония (2016), Специалната награда на Литературния конкурс „Развитие“ (2016).

Книги и отделни творби на А. Баев са преведени на алб., англ., грц., иврит, исп., итал., кит., макед., нем., рус., срб., тур. ез. и хинди.

Елка Димитрова