Асен Босев

Босев, Асен Иванов (с. Руска Бяла, Монтанска обл., 22.11.1913 – София, 24.04.1997). Учи гимназия във Враца, завършва педагогическо училище в Берковица (1932), с допълнителна матура се дипломира и в полукласическата гимназия във Враца (1935). Като ученик се увлича от комунистическите идеи. От 1932 до 1936 учителства в родния си край. От 1937 живее в София. През 1938 завършва дипломация в Свободния университет, а през 1948 и право в Софийския университет. Сътрудничи на в „Заря“ и на детските издания „Росица“, „Детски глас“, „Светулка“, „Детска радост“. За антифашистка дейност е интерниран в концлагера „Кръсто поле“ край с. Еникьой и в черна рота във военния концлагер „Св. Врач“. След 9 септември 1944 е заместник главен редактор на в. „Заря“, а по-късно на „Работническо дело“. Босев е един от основателите на в. „Септемврийче“. През 1953–1955 е съветник по културните въпроси при Българското посолство в Москва. От 1961 до 1965 е главен редактор на в. „Стършел“. Инициатор на основаването на Дом на литературата за деца и юноши и пръв негов директор. Един от основателите и пръв председател (1972–1990) на българската секция към Международния съвет на детската книга (IBBY) и два поредни мандата (1976–1980) е член на Изпълнителния му комитет.

Асен Босев е един от най-плодовитите писатели за деца. Първите му стихотворни творби се появяват след 1923 и в началото на 30-те години в сп. „Светулка“, когато там публикуват и писатели от най-младото поколение с леви убеждения. Сътрудничи на 19 детски издания до 1944 Първата му книга е поемата „Радостен живот“ (1941), която трасира пътя на писателя към идеите за новия живот. На следващата – 1942 , излиза книгата му „Пет врабчета журналисти“. Любим жанр на Асен Босев са поемите. В „Гошо почва да разбира“ (1943) с много хумор е обрисуван образът на детето с характерното за неговото порастване търсене на отговори на въпросите за живота, с все повече разширяващия му се социален атом – хората от семейството, селото, града. Използването на съня, към което авторът прибягва и в доста по-сетнешни творби, прави картините психологически плътни и живи. Във „Весели жътвари“ (1946) Босев прави герои на поемата си животните. Това е любим подход, подходящ за ранната детска възраст. Новият социалистически живот след Втората световна война подхранва поезията на Босев с нови теми и сюжети. Например в поемата „Село Цветна светна“ се разгръща една панорама на живота с характерните за времето символи – игрите на децата на партизани, „назадничевите хора“, които не искат електричество, провокаторите и саботьорите на новата власт.

Силната страна на Асен Босев като поет е в хумористичните образи и ситуации. Той знае, че най-силно въздействащият път към детето е смехът и играта. Една от емблематичните му книги е „Не правете като тях да не станете за смях“ (1956). През хумористична призма са видени дребните хитрости на децата – мързелът, неграмотността, горделивостта. Тук дидактизмът отстъпва място на находчивите сюжети. В крак с времето писателят създава образа на пионера – детето на новото време, но наред с това много от ситуациите и характерностите са присъщи на всяко дете и реалистичното изображение много често доминира. Разбира се, че тук е и „Летка-петилетка“ и „За Родината раста“, но не може да не се отчетат психологически верните образи в творбите му и майсторството при хумористичното изображение.

Асен Босев има и изяви в областта на превода – превежда разкази за деца от Л. Н. Толстой, стихове от Корней Чуковски, Сергей Михалков, Агния Барто.

През 1950 на поета е присъдена Димитровска награда, а по-късно е удостоен и със званията Заслужил деятел на културата (1965) и Народен деятел на културата (1972). Носител е на националната награда Петко Р. Славейков (1972) и на наградата за детска литература Калина Малина (1987). През 1978 името му е вписано в Почетния списък Ханс Кристиан Андерсен на Международния съвет на детската книга. Номиниран е за наградата Ханс Кристиан Андерсен през 1986.

Негови творби са преведени на англ., араб., белорус., исп., казах., киргиз., молд., нем., пол., рус., словаш., сръб., укр., унг., фр., яп. ез.

Псевд.: А. Жетваров, Ас. Б.

Росица Чернокожева

Библиографията е изготвена от Диана Ралева