Атанас Илиев

Илиев, Атанас Атанасов (Стара Загора, 1.12.1893 – София, 9.02.1985). Син на възрожденския фолклорист Атанас Трифонов Илиев. Завършва гимназия в родния си град (1911). Записва се за студент в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, продължава образованието си в Психоневрологичния институт на Бехтерев в Санкт Петербург, в Швейцария и Париж. Довършва висшето си образование по философия в Софийския университет (1918). Специализира психоанализа във Виена (1923–1924), след което работи като гимназиален учител в София. Член на литературния кръг „Стрелец“ (1926–1927). В периода 1934–1936 е началник на Културното отделение в Министерството на народното просвещение. Преподавател по етика и естетика в Софийския университет (1937–1963), доцент от 1944, професор от 1953. През 1943 е назначен за доцент в Скопския университет и за кратко е негов ректор. След пенсионирането си през 1963 изнася лекции по естетика пред театрални и кинодейци в Народния театър.

Атанас Илиев е хуманитарист с много широк кръг от научни интереси. Автор е на трудове и учебници по история на философията, по история и теория на естетиката и етиката, по психология и психоанализа; има приносни изследвания и в областта на литературната теория и критика. Сътрудничи на списанията „Златорог“, „Българска мисъл“, „Изкуство и критика“, „Философски преглед“, „Философска мисъл“, „Литературна мисъл“, „Език и литература“, „Театър“, на вестниците „Литературен глас“, „Изток“, „Стрелец“ и др. Първите му научни публикации датират от студентските му години. Тогава се заражда и интересът му към бергсонизма, ремкеанството, фройдизма, към идеите на Б. Кроче, които той проникновено и критично представя на българския читател и с които продължава да се занимава и в по-късните си съчинения. Тези автори и течения оказват влияние и върху собствените му възгледи. В трудовете си той последователно настоява за една философия на живота, основана на „непосредствената преживелица“ и реалния живот, а не на абстрактни мисловни построения.

Част от изследванията на Атанас Илиев (включително и страници от най-значимото му съчинение от 30-те години – книгата „Съвременна философия и история на философията“, 1936) са посветени на взаимоотношението между философия и изкуство. Той изтъква способността на художественото произведение да популяризира дадени философски идеи, вплетени в него, но и да предизвиква зараждането на нови идеи и по този начин да стимулира разширяването на познанието. В текстовете си от 20-те и 30-те години философът обръща внимание и на актуалния тогава проблем за отношението между родното и чуждото в културата, който стои в основата на естетическата програма на кръга „Стрелец“. Атанас Илиев се противопоставя на повърхностния изкуствено създаден конфликт между родното и чуждото. Той препоръчва едно гъвкаво, балансирано отношение между двете, тъй като: „Родното би могло да ни изведе към чуждото, тъй както и чуждото би могло да ни отправи към родното и да улесни процеса на вдълбочаването ни в него“ (в статията „Конфликтът между родното и чуждото“, 1926).

След 1944 Ат. Илиев се занимава и с въпросите за отношението между партийност и художествена типизация, между форма и съдържание и с проблема за националния характер на изкуството в социалистическите страни. В този период той стига до идеята за изкуството като форма на сгъстяване на живота (в изследването „Динамичност на художествените образи в процеса на художествените обобщения“, публикувано в „Известия на Института по философия“, 1973).

Негови текстове са публикувани на фр. ез.

Андрей Ташев

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева