Бленика

Бленика; Държател: Институт за литература
Кратка информация
Име Пенка Денева Цанева
ПсевдонимБленика
Родена
гр. Силистра
Починала
гр. София
Жанровелирика, разкази, стихотворения, проза за деца
ИзданияИзкуство и критика, Литературен час, Септември/ Летописи, Вестник на жената, Детски свят, ЛИК, Литературен фронт/форум, Прозорче, Равенство, Кооперативна просвета

Бленика (псевд. на Пенка Денева Цанева) (Силистра, 8.02.1899 – София, 19.12.1978). Дъщеря на Деньо Манев, опълченец в Руско-турската война. Учи в Тутракан (до 1913), завършва като частна ученичка в девическата гимназия във Велико Търново (1918) и славянска филология в Софийския университет (1925). Учителка по български език и литература в София (1937–1946). Редактор в сп. „Жената днес“ (1952–1958). Съпруга на литературния историк и критик Георги Цанев, с когото и имат две деца – акад. Румен Цанев, молекулярен биолог, и член-кор. Милена Цанева, литературен критик и литературовед. Член е на СБП.

За първи път още като студентка Бленика публикува стихотворения във в. „Равенство“ (1919), подписвайки се Пенка Д. Печата поетически творби и сътрудничи в престижните по това време литературни вестници („ЛИК“, „Литературен час“, „Литературен фронт“, „Вестник на жената“) и списания („Изкуство и критика“, „Кооперативна просвета“, „Септември“, „Жената днес“). Публикува разкази за деца в сп. „Прозорче“, „Детски свят“ и др.

В поезията на Бленика изпъкват темите за любовта, майчинството, преклонението пред родното и женската чувствителност. На пръв поглед традиционни към „женската“ поезия, тези теми са разработени не в модуса на сантиментализма и мелодрамата, а са вписани в тенденцията на следвоенния „нов реализъм“. В поетичния свят на Бленика липсва характерният за останалите поети от нейното поколение стремеж към задължително присъстваща поанта. Творбите ѝ се доближават до поетическите изображения на Ел. Багряна и Н. Лилиев.

В края на 30-те години в творбите на поетесата навлизат антивоенни, социални и национални мотиви. Поетическото ѝ творчество се вписва в художествения и културно-естетически контекст на българската литература в периода между двете световни войни. Днешни изследователи обръщат внимание на синестезията на изображението в стихотворенията на Бленика, на възможността да бъдат видени през „двойната оптика“, в тяхната структура на „картина“ в картината“.

Бленика пише също и автобиографични детски разкази. В тях е представен един носталгично-идиличен свят, в който се преплитат фолклорно-митологични, исторически и поетически наративи.

От 1927 до края на живота ѝ започват да излизат в периодичния печат много нейни преводи на руски, украински, чешки, сръбски, хърватски и румънски поети (М. Лермонтов, Н. Некрасов, Вл. Маяковски, Т. Шевченко, Д. Максимович, Др. Тадиянович и др.). Посмъртно богатата ѝ преводаческа дейност е събрана в отделно издание „Избрани преводи“ (1990) в съставителство на Г. Цанев.

Стиховете на Бленика са преведени на срб. и хърв. език.

Друг псевд.: Перуника

Андриана Спасова

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

 

 

 

Книги от Бленика

ЗаглавиеЖанровеГодина
Бреговестихотворения1932
Бяла птица1937
Сребърни ръце1943
На пост стихотворения1952
Лирикалирика1960
Пътят към звездите : Лир. поема за Живко Николов, студент по химия, политзатворник, загинал като пом.-командир при Страцинпоеми1964
Отражения : Избрани стихотворениястихотворения1976
Избрани стихотворения стихотворения1979
Край белия Дунав : Спомени : [Разкази за деца] / Състав. Милена Цанева разкази, спомени1987
Избрани преводи / Състав. Георги Цанев ; [С предг. от Нели Нешкова]1990

Книги за Бленика

АвторЗаглавиеГодина
Сб. Сборник статии от Научна конференция, посветена на 90 год. от рождението на Пенка Цанева - Бленика 1989 г. / [Ред. Камелия Златанова]1997
Малинова, Л. Хр. Български поетеси между двете световни войни : Елисавета Багряна, Дора Габе, Пенка Цанева-Бленика, Магда Петканова, Мария Грубешлиева, Весела Василева1999