Богомил Нонев

Нонев, Богомил Николов (София, 17.02.1920 – София, 15.04.2002). Роден е в семейството на журналиста Никола Нонев. Първи подтици за литературното си развитие получава от Димитър Подвързачов. Завършва класическия отдел на I мъжка гимназия в София (1938), а след това славянска филология и философия в Софийския университет (1943).

През Отечествената война е военен кореспондент. Кореспондент е на в. „Отечествен фронт“ в Белград, аташе по културата и печата в посолството на България в Белград (1947–1950). През 1951–1953 е председател на Сценарната комисия при Комитета за кинематография. В периода 1954–1968 е главен редактор на сп. „Наша родина“. Между 1966 и 1968 Б. Нонев е директор на Българското радио и генерален директор на Българското радио и телевизия. Началник отдел „Печат и информация“ при Министерството на външните работи. В периода 1972–1976 е посланик на България в Тунис. През 1979–1982 е на длъжността съветник в Министерския съвет. Бил е председател на Българския ПЕН-център (1990–1994). Член на СБП.

Нонев дебютира в ученическите списания „Звън“ и „Ученически подем“. Един от съредакторитие на сп. „Ученически подем“ заедно с Александър Геров, Михаил Величков, Емил Манов, Найден Петков, Александър Вутимски, Валери Петров, Невена Стефанова и др. В началото на творческия си път пише рецензии, очерци и есета във в. „Дъга“ и „Светлоструй“, в сп. „Златорог“, „Просвета“, в „Изкуство и критика“ на неговия учител Георги Цанев. Редактира сп. „Литературен живот“.

Автор на есета, репортажи, пътеписи, литературнокритически статии, публицистика. Дълбокото познаване на историята и особено на античността благоприятства на стремежа на Б. Нонев към трезва оценка на актуалните събития, за поставянето им в широк културологичен контекст, към умереност и спокойствие пред претенциите на текущото като актуално. Първата му книга е „Дунавската конференция в Белград“ (1948, в съавторство със Ст. Кръстев), следват заглавия на книги с публицистика, литературна критика и очерци, мемоаристика, есеистика, пътеписи. Голяма част от произведенията му са повлияни от досега със света по време на пътуванията му след Втората световна война, дипломатическата му кариера, спортните надпревари. Ерудит и енциклопедист. Има изключителни приноси на развитието на есето и пътеписа у нас, както и за осмислянето на жанровата проблематика.

Носител е на голямата награда за художествен пътепис на FIJET (Федерация на писателите и журналистите по туризма), за най-добър туристически филм („Рилската обител“) в Париж, на тунизийския орден Grand Officier l’ordre de la Republique, португалския орден Grand Oficial do ordem do infante D. Henrigue, орден за заслуги на МОК, на наградите на СБП, СБЖ, на град София и др.; Нонев е първият носител на наградата Сирак Скитник.

Произведения на Б. Нонев са преведени на исп., нем., порт., рум., рус., унг., фр., чеш. ез.

Марин Бодаков

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова