Божидар Божилов

Божилов, Божидар Борисов (Варна, 15.04.1923 – София, 13.01.2006). Завършва гимназия в родния си град (1942), следва медицина и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1942-1946). Като ученик редактира литературна страница „Завой“, обединяваща леви творци, и единствения брой на тримесечния сб. „Антени“, конфискуван от полицията. Уредник на вестниците „Литературен глас“ и „Литературен живот“ (1943–1944). След 1944 е редактор в Радио София, главен редактор на списание „Радиопреглед“, отговорен секретар на в. „Литературен фронт“, редактор на изд. „Български писател“ и завеждащ отдел „Поезия“ във в. „Литературен фронт“. Заместник главен редактор и главен редактор на сп. „Пламък“ (1960–1973), директор на изд. „Народна култура“ (1973–1980), главен редактор на в. „Пулс“ (1980–1985), на сп. „Факел“ – през 1985–1989. Секретар на СБП през 1966–1968.

Лирик, белетрист и драматург, автор на стихове за деца, на документална проза и очерци, на литературно-критически есета за Хр. Ботев, Д. Дебелянов, К. Христов, Н. Лилиев, Н. Вапцаров и А. Геров, в които проявява подчертан художествен усет. Като поет е изповедно-емоционален и дори сантиментален при разработката както на интимни, така и на граждански, политически и патриотични мотиви. В поредица стихотворения-посвещения заявява духовната си близост с именити световни творци и особено с руски писатели на ХХ в. – А. Ахматова, А. А. Блок, С. А. Есенин, М. А. Шолохов, К. Г. Паустовски, А. А. Вознесенски. Пише с импресионистична лекота, използва баладични образи, запечатва поетични мигове и душевни движения без да изпада в самоцелен психологизъм. Негови пиеси са поставяни в българските театри. Превежда „Ричард ІІ“ от У. Шекспир (1974) и сб. „Земни стъпки“ от У. Мередит (1982). Съставител на антологичните сборници: „Антология на античната и новата гръцка поезия“ (съвместно със Ст. Гечев). (1960; 1970); „Човекът-звезда: Стихове за полета на майор Гагарин“ (1960); „Ти помниш ли Альоша...: Антология на съвременната военно-патриотична поезия“ (1969); „Безсмъртие: Стихове и проза от български писатели за Георги Димитров“ (съвместно с К. Калчев и Д. Гулев) (1972); „Антология на българската любовна лирика“ (1976, 1978); „Докато обичам: Поетеси от цял свят“ (1982); „Напред, другари млади: Антология на стихове от съвременни автори“ (1987); За съставителството на „Modern Bulgarian Poetry“, Iowa, USA (1976) е избран за почетен доктор на университета в Айова (1976). Носител на международната награда за поезия в Италия (1969). Самостоятелни книги на Божилов са издадени на английски език (2 изд.), гръцки, италиански, руски (2 изд., прев. Б. Т. Окуджава), хинди. Негови стихове са превеждани на почти всички европейски езици.

Псевд.: Ахил, Ст. Завоев

Сабина Беляева, Добромир Григоров

Библиографията е изготвена от Диана Ралева