Божидар Кунчев

Кунчев, Божидар Богомилов (Добрич, 28.09.1948). Завършва гимназия във Варна (1973) и българска филология в Софийския университет (1973). Редактор и завеждащ отдел „Култура“ във в. „Студентска трибуна“ (1973–1975; 1977), редактор в отдел „Теория и критика“ на сп. „Септември“ (1977–1991). Редактор във в. „Век 21“ (1992–1998). Преподавател в Софийския университет (1988–2016). Защитава докторска дисертация на тема „Александър Вутимски. Живот и творчество“ (1988), доцент (1992), професор (2003). Бил е гостуващ професор в Загребския университет. Публикува във в. „Студентска трибуна“, „Литературен фронт“, Литературен форум“, „Литературен вестник“, сп. „Родна реч“, „Септември“, „Пламък“, „Литературна мисъл“ и др.

Божидар Кунчев е автор на монографични изследвания, рецензии, литературно-критически статии, есета, публицистика. Той изследва литературата в парадигмата на философско осмисляне на кризата на хуманността, поставяйки акцент върху нейните персоналистични аспекти. Неговите текстове са настоятелен опит за аргументирано и съкровено проникване в творчеството на писателите, в тяхната житейска съдба и в духа на времето, в което те живеят и творят. Разговорите с Радой Ралин, Александър Геров и Ивайло Петров, част от които е публикувал, имат ценна документална и познавателна стойност.

Редица от текстовете на Б. Кунчев са посветени на творчеството на съвременни български и чужди поети и прозаици („Поглед към поезията“, 1990; „Да отидеш отвъд себе си“, 2007). Неговите изследвания съчетават широка култура и критическа проницателност, задълбочени познания в областта на философията, естетиката и психологията, отличават се с остра чувствителност към социално-политическите контексти, в които литературата неизбежно се ситуира. В монографиите „Александър Вутимски“ (1984), „Иван Пейчев (1986), „Александър Геров“ (1987), както и в редица други текстове Б. Кунчев цялостно и задълбочено изследва поезията на 40-те години на ХХ в. През трагичната съдба на Ал. Вутимски и драматичните житейски изпитания на Ал. Геров, през ироничния скептицизъм на И. Пейчев и провокативната публичност на Р. Ралин критикът очертава личното присъствие на най­-ярките представители на поколението. Според него тяхната поезия и житейското им поведение са контрапункт на общественото статукво, на социално-политическите норми и ограничения на времето. В поетиката на Ал. Геров разчита сложното преплитане между „поетическото и философското“, анализира неговите болезнени екзистенциални откровения и необичайни, понякога стъписващи прозрения за човешката участ – за смисъла на всекидневното живеене и смъртта като спасение, за обществото, политиката и компромисите. В „Насаме с Гъливер: лириката на Радой Ралин“ (1997) Б. Кунчев откроява значението на Р. Ралин не само като сатирик, но и като автор на поетични творби, в които преобладават изповедната тоналност, тревожните предупреждения за изгубената хармония и поруганите идеали, деликатната чувствителност на един непримиряващ се, но и раним творчески дух.

В своите изследвания анализира връзката между поетиката на Атанас Далчев и всеки един от представителите на поколението, припознали го за свой учител. В книгата „Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров“ (2003) разчита знаците на Далчевата философска визия за смисъла и ценностите на човешкото битие в творчеството на двамата поети. Според него личността в поезията им е „концептуална метафора“, която съдържа в себе си както посланията на техния хуманизъм, така и скептицизма им по отношение на човека и неговата участ. През оптиката на класически и модерни философски системи Б. Кунчев интерпретира интелектуалните послания на тяхната поезия – „фундаменталната самотност“ на съвременния човек и „метафизичния бунт“ срещу ограбените лични пространства, правото на свободен избор и поетата трагическа отговорност за него, опитите за осмисляне и разгадаване на тайните на живота и смъртта. Книгата „Напред и назад“ (1996) събира критически и есеистични текстове на Б. Кунчев за независими, духовно просветлени личности, които със своя интелектуален потенциал и ценностна система са били морален и нравствен коректив на своето време. Книгата „Всичко мое“ (2015) би могла да бъде четена и като концептуално споена цялост, която не само обобщава литературоведските пристрастия към поети като К. Павлов, И. Теофилов, Б. Христов, Н. Кънчев, И. Цанев и др., но и маркира един личен лирически канон, който авторът последователно обособява в своите изследвания.

Многобройните литературнокритически статии, рецензии и публицистични текстове на Б. Кунчев се характеризират с аргументирани оценки, отбягващи идеологическите клишета преди 1989 и с категорично заявени естетически и граждански позиции след това.

Продължение на неговите литературоведски изследвания са сборниците с критически текстове и спомени за Атанас Далчев, на които е съставител: „Атанас Далчев. Критически прочити“ (2000) и „Чудото на задните дворове. Книга за Атанас Далчев“ (2018). В антологията „Трима поети: Александър Вутимски, Александър Геров и Иван Пейчев“ (2015), Б. Кунчев прави прецизно структуриран тематичен подбор от техни творби. След политическите промени (1989) той поставя началото на процеса на реабилитиране на литературнокритическото наследство на Йордан Бадев с издаването на сборника „Позиции“ (2003). Съвместно с Рая Кунчева е съставител на сборника с текстове на Димитър Аврамов „Литература и изкуство: мирогледно-естетически контексти“ (2011).

Божидар Кунчев е сценарист на филма „Не съм затворен кръг“ (2002, реж. Милан Огнянов), посветен на живота и творчеството на Александър Вутимски и отличен с награда на фестивала за документално кино Златен ритон (2002).

Елка Трайкова