Борис Априлов

Борис Априлов (псевд. на Атанас Василев Джавков) (Малко Търново, 21.03.1921 – Тел Авив, Израел, 10.04.1995). Завършва гимназия в Бургас (1939). Като гимназист е библиотекарски сътрудник в гр. Бургас, а по-късно – кореспондент на в. „Черноморски фронт“. Редактор във в. „Стършел“ (1947–1959), драматург и литературен редактор в Главна дирекция „Български циркове“ (1959–1963). Заради частно пътуване със съпругата си до Англия буди подозрението на политическата власт и трудно си намира държавна работа. От 1963 до 1977 е писател на свободна практика и се издържа от хонорарите си. Драматург в Драматичния театър на Сливен (1977–1980). От 1991 до смъртта си живее в Израел.

Борис Априлов е автор на обемно и разнообразно по жанр творчество – хумористични разкази, очерци, фейлетони, сатирични повести, новели, пиеси, радиопиеси, сценарии за филми, литературна поредица за деца, романи, детски и телевизионни драми. Първата му публикувана творба е разказът „Песен на пустинята“ (в. „Морска заря“, 1940, бр. 3552). Започва творческия си път с репортажи, хумористични разкази, очерци и фейлетони, които пише до края на живота си. Постоянен сътрудник на литературния и хумористичен периодичен печат. Още в първите си хумористични и приключенско-екзотични разкази Априлов се интересува от нравствено-психологическите проблеми на съвременната личност, от противоречията между природното, хармоничното битие и урбанистичната еснафско-потребителска стихия. Издава седем сборника с хумористични разкази със знака на библиотека „Стършел“, сред които: „Върхът на нахалството“ (1957); „Пиратска романтика“  (1964); „Кифлата на началника“ (1968); „История с лебед“ (1979) и др. Независим от държавна служба и постове, писателят руши литературните норми и клишетата на соцписането със специфичния си интелектуален хумор, ирония, игрови техники и параболи, върху които строи повествователния си модел.

Белетристичното му творчество е изградено върху няколко основни идейно-тематични цикъла: морски разкази, урбанистични разкази, разкази за приключения. Разработката на универсални теми в прозата му е съчетана със занимателна интрига и приключенски сюжет. Авторът създава свой борисаприловски наратив – провокативен и интригуващ, в който различните пластове на повествованието (реалистичен, фантазен, хумористичен) създават усещането за многозначност, противоречивост и смислови загадки. Априлов е майстор на словесната маринистика; за него морето е устойчив нравствен коректив, метафора и символ. Голямата част от морските му разкази са автобиографични, импресионистични и хумористични („Морето е за всички“, 1963; „Пиратска романтика“, 1964). Характеризират се с безсюжетност, психологически аналитизъм и символна условност и разкриват важна черта от поетиката на автора – съчетаването на интелектуалния размисъл с емоционалния и пластическия рисунък. Поредицата разкази и повести за пътешествия се отличават със занимателен сюжет и динамична фабула, със съчетаване на реалистичното и абсурдното („Четири повести“, 1984). Заличавайки условната граница между реалност и измислица, произведенията на Априлов градят един метафоризиран свят с акцент към творчеството, любовта, самотата и надеждата (разказите и новелите от „Часът на източния бриз“, 1986; повестите от „Далечно плаване“, 1988). В урбанистичните разкази на Априлов хуморът и иронията отстъпват място на сатирата и гротеската, външната събитийност на психологическия подход и емоционалното напрежение. Специфична особеност на наративната техника на Априлов е използването на културологични модели и типове разказване в пародиен, алегоричен или гротесков вариант („Отбраната на Спарта“, 1982).

Детската тема е другата голяма област в творчеството на Априлов. Литературният сериал „Приключенията на Лиско“ обединява разкази и повести в своеобразна романова рамка и утвърждава модела на психологическата приказка. В него е преобърната семантиката на познати фолклорни и литературни образци, потърсени са нови идейни измерения на приказния жанр. Героите полемизират с традиционните си първообрази, превръщат се в радетели на доброто и истината, на справедливостта в един утопичен свят („Тихата гора“). Наред с класическите повествователни атрибути – занимателна интрига, остроумен диалог, комични ситуации и алегорични образи – авторът постига философско-ироничен подтекст и екзистенциална дълбочина на приказния сюжет и проблематика. Той използва европейски литературни приказнични парадигми („Малкият принц и Алиса“), противопоставяйки автоматизма, технокрацията, бездуховността на емоционалния и нравствен кодекс на човечността, добротворството и истината. Множеството приключения на Лиско очертават символния път към истинските духовни и нравствени стойности на битието. Априлов драматизира своите приказки, създава и други пиеси за деца. Автор е и на пиеси на съвременна тема: „Произшествие“ (1969), „Антракт“ (1979), „Дъждът“ (1985) и др., бележещи нов момент в нравствено-психологичното изследване на личността с нарастващ интерес към вътрешния драматизъм и психология на персонажа. Романът „Великата суета“ навлиза в света на подсъзнателното чрез модерни наративни техники. В него е разгърната любимата тема на Априлов за смисъла на творчеството и съдбата на твореца. Оставя един недовършен роман – „Траверстаун“.

Получавал е редица награди от Фестивалите на куклените пиеси и прегледи на творчеството за деца. За цялостното си творчество е удостоен с литературната награда Петко Р. Славейков (1993).

Други псевд.: Ахасвер, А. Карабин, Лев Рубашкин

Мариета Иванова-Гиргинова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова