Борис Роканов

Роканов, Борис Асенов (Кюстендил, 12.11.1961 – Пловдив, 17.03.2021). Завършва вечерна гимназия в родния си град (1983). През 1981–1989 работи като сценичен работник в Кюстендилския драматичен театър. Издава литературното списание „Прилеп“ (самиздат, 1989–1990).

Поет, писател, художник. Дебютира през 1983 в алм. „Струма“ (стихотв. „Когато ти е тъжно...“) и алм. „Море“ (стихотв. „За перачката“). От 1986 негови стихове излизат в централния литературен печат – сп. „Пламък“, „Септември/Летописи“, в. „Литературен фронт/форум“, „Пулс“, „Литературен вестник“, „Век 21“, в самиздатските списания „Мост“, „Глас“ и „Прилеп“, в регионалните издания „Море“, „Струма“, „Страница“ и др.

През 90-те години на ХХ в. в Пловдив е организатор на редица културни прояви – фестивал на поезията „Амфитеатър“, алтернативен месец на културата в галерия „Ромфея“, цикъл „Поетична България“. Изявява се в областта на живописта, има самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна и Бургас (2001–2010). Автор е и на проектите „Борис Роканов и пловдивската лудница“ (2007) и „Ангелушев & Роканов“ (2007–2008). Приет, а после наказателно изключен от Съюза на българските художници – заради проекта „Ангелушев & Роканов“.

Още с дебютната си стихосбирка „Предчувствия“ (1989) Роканов заявява талантливо вглеждане в дълбините на битието – от всекидневностите на човешкото живеене до вселенската безкрайност, осмисляно чрез разбиране на неговите детайли. И в следващите си поетически книги той не се осланя на валидни или общоприети истини, а се стреми поетически да постигне своята относителна истина за голямото и малкото, значителното и незначителното, за човека, живота и творчеството – едно лично опознаване и преобразуване на видимия свят в неговата многоаспектност и изменчивост, в присъщата му свързаност на живото и неживото, съпътствано с естетизация на всекидневното. Стиховете на Роканов разчитат на случката и разказването ѝ, надграждани с внезапни обрати, които водят до извличане на посланията. Книгите му показват движение от поетически персонализъм към деперсонализация на лирическия субект и се вписват в постмодернистичните търсения на българската поезия от края на XX век.

В края на първото десетилетие на ХХІ в. прави опит и в романистиката, който се приема одобрително от критиката – романът му „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“ е номиниран за наградата Хеликон (2010). Автор е също на три пиеси, представени от 2013 до 2015 в нетрадиционни за театър градски пространства и издадени под заглавието на последната от тази театрална трилогия – „Да живее кралицата“ (2013). Негови са и две ценни литературни анкети – с поетесите Блага Димитрова и Екатерина Йосифова.

Борис Роканов е носител на националната награда Южна пролет (Хасково, 1990) за поетически дебют, на националната награда за поезия Иван Николов (Пловдив, 2000), наградата на Дома на детската книга за най-добра книга за деца (София, 2000).

Съставител е на „Стих и четка. Един проект на Борис Роканов“ (1997).

Негови стихове са преведени на ит., нем., рус., ср., фр. и унг. ез.

Пенка Ватова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова