Боряна Кацарска
Кратка информация | |
---|---|
Име | Боряна Иванова Кацарска |
Родена | гр. София |
Жанрове | дисертации, есета, стихотворения, изкуствоведски изследвания |
Издания | Пламък, Септември/ Летописи, Литературен вестник, Народна култура/Култура, Философски алтернативи , Литературна академия, Философски преглед, Мост |
Направления и кръгове | Литература след 1990-те години (реалистична традиция, късни продължения на модернизма, постмодернизъм) |
Кацарска, Боряна Иванова (София, 2.09.1967). Завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1986) и философия (успоредно с класическа филология и английски език) в Софийския университет (1991). Специализира в Оксфорд (1993–1994). Защитава докторска дисертация върху творчеството на Василий Кандински (2000). Преподавател в Нов български университет в програмата „Artes liberales“ (2004–2013). Редактор на учебници по философия (2017–2019).
Стихотворения публикува от края на 1980-те години. Нейни текстове излизат в приложението на в. „Софийски университет“ „Литературна академия“, в списанията „Пламък“, „Септември“, „Философски преглед“, „Философски алтернативи“, във в. „Култура“, в алманаха за поезия „Мост“. Помества есета и преводи на поезия в „Литературен вестник“ от самото му създаване (1991). В монографията „Кандински и смисълът на изкуството“ (2001) осмисля творчеството на основоположника на абстракционизма през фокуса на неговите теоретически опити.
С двете си стихосбирки – „Друго име“ (1991) и „Милост към езика“ (2016), Боряна Кацарска ясно заявява автентичността на поетичното си присъствие, което се отличава с висока критическа саморефлективност, префинен езиков усет, умело и дистанцирано вглеждане в детайлите. Поетиката ѝ се характеризира с особена историчност и памет за други поетични гласове (Хр. Ботев, Н. Вапцаров, Ат. Далчев, Г. Рупчев, Б. Христов и др.), които биват трансформирани и изкусно въвлечени в нов образен свят. Приемствеността и своеобразното диалогизиране с български и световни (антични и западноевропейски) автори разкриват поетична ерудиция, чувствителност към традицията, паметта и езика. Специфичното боравене с екзистенциалния хронотоп приканва към бавно четене и общуване с образите.
Преводаческите занимания на Кацарска са насочени към поезията и философията и спомагат съществено за отварянето на българската публика към ключови европейски автори. Сред преведените от нея философски творби са: „За Платон и неговото учение“ на Апулей (1991), „Утешението на философията“ на Боеций (1993) и „За формата и принципите на сетивния и интелигибилния свят“ на И. Кант (1998), философски и политологични текстове на Р. Нозик, Ю. Хабермас, Ж. Дерида, Дж. Шумпетер, Ч. Пърс, П. Рикьор. Превежда и някои от най-известните съвременни нидерландскоезични поети: Рутхер Копланд – „Човек в градината“ (2012) и „Каквото казах, нека“ (2020), Херман де Конинк – „Площите на паметта“ (2015), и Мириам Ван хее – „Там също пада светлина“ (2018).
Андриана Спасова
Книги от Боряна Кацарска
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Друго име | стихотворения | 1990 |
Кандински и смисълът на изкуството | 2001 | |
Милост към езика | стихотворения | 2016 |