Боян Биолчев

Биолчев, Боян Асенов (София, 11.12.1942). Завършва гимназия в София (1960) и полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1968). Аспирант (1969), асистент (1972) в Катедрата по славянски литератури в Софийския университет. Защитава дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски“ (1978), хабилитира се с книгата „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на Полския ренесанс“ (1982). Става доктор на филологическите науки с труда „Отвъд мита. Адам Бернард Мицкевич – между осанката на народния пророк и homo ludens“ (1996). Преподава сравнително славянско литературознание, история на полската литература, странознание на Полша, творческо писане; доцент (от 1982); професор (от 1996). Заместник-ректор на Софийския университет (1991–1993), ръководител на Катедрата по славянски литератури (1992–1995), декан на Факултета по славянски филологии (1995–1999), в продължение на два мандата е ректор (1999–2007). От 1998 е председател на секцията по Сравнително литературознание към Световния съвет на славистите. Член на борда на директорите на Института за балкански изследвания в Бостън, САЩ; академик на Световна академия „Платон“, гр. Патра, Гърция ( 2002). Председател на НАОА (2011–2017), от 2018 е председател на Обществения съвет към БНТ. Женен за режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева.

Боян Биолчев е автор на множество статии, студии, предговори за полски и славянски автори. Първата му научна публикация е рецензията „От чистата форма до литературата на фактите“ в сп. „Литературна мисъл“ (1968). В очерците си, посветени на Сл. Мрожек, В. Гомбрович, Т. Ружевич, Ян Кохановски и др., изследва както специфичното, така и общославянския контекст и връзки на полската литература и култура.

Публикувал е над двадесет книги с разкази, повести и романи. Първият му разказ – „Войната свършва днес“ (1971), е публикуван в сп. „Септември“. Сътрудничи на списанията: „Пламък“, „Съвременник“, „Дружба“, „Киноизкуство“, „Септември“, „Тракия“, „Жената днес“ и на вестниците: „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Пулс“, „АБВ“, „Народна култура“. Бил е главен редактор на в. „Софийски университет“ (1980–1991), член на редколегията на списание „Летописи“ (1991–1997), а от 1996 е член на редакционния съвет на „Литературен вестник“.

Разказите от първата му книга – „Пробуждане“ (1975), връщат назад в историята, но носят белезите на притчата, а не на историческо четиво. Следващите му сборници с разкази и новели: „Сапфир“ (1979), „Холтер-87“ (1990), „Мираж под наем“ (1991) и др., както и романите „Очите плачат различно“ (1981) и „Сатурнов кръг“ (1989), тематизират съвременника в опита си да осмислят социално-психологическия му профил. Кризите, лутанията, ожесточаването, отчуждението, изгубеният интерес и сетивност към другия са сред характерните черти на неговите герои и сюжети. Драматичното често е приглушено, звучи по-скоро тъга, породена от неотменността на житейското случване, независимо дали причините са социални или личностни. Биолчев пише и политико-сатирична проза. Романът „Амазонката на Варое“ (2005) пародира исторически, митологични и др. мотиви и сюжети, които са част от националните клишета. Към историята авторът се връща и в повестта си „Преселението“ (2018) чрез разказа за трагическата съдба на един род по време на Междусъюзническата война.

Боян Биолчев е автор на филмови сценарии за игрално и документално кино („Войната свършва днес“, „Славянската цивилизация“, „Мъжка история“, „Тайната на дяволското оръжие“, „Вик за помощ“, „Раздяла за трима“, „Племенникът-чужденец“, „Леденият континент“, „Черно на бяло“) и на две книги за деца: „Градината на чичо Блум“ (1984) и „Божко еколожко“ (2011).

Носител на наградата ВИК (2006), на Голямата награда за литература на Софийския университет (2008), на Цветето на Хеликон (2008), на Вазовата награда за литература (2018).

Творби на Боян Биолчев са превеждани на грц., дат., нем., пол., рус., слов., фр., чеш., шв. езици.

Маринели Димитрова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова