Васил Славов

Славов, Васил Атанасов (София, 25.02.1958). Син на писателя Атанас Славов, майка му – Елисавета Арнаудова, е оркестрант в Софийската филхармония. Завършва гимназия в София (1976) и английска филология (със специализация по стара английска литература) в Софийския университет (1983). Специализира в Писателската програма (поезия и литературна критика) на Държавния университет на Пенсилвания, САЩ (1997–1998). Емигрира в САЩ през 1989. Живее в Питсбърг, Пенсилвания.

Първите публикации на В. Славов са стихове в сп. „Пламък“ (1984). А стихосбирката „Спомен за потоп“ (излязла през 1989 в „Профиздат“ под редакцията на Георги Борисов) е неговият литературен дебют. До заминаването си за САЩ през 1989 печата стихотворения, преводи и литературна критика в литературните издания в България. Участва с публикации в първите броеве на списанията „Мост“ и „Нава“, после на „Литературен вестник“. Поканен е за редактор в първото независимо Издателство на Съюза на демократичните сили „Мисъл“ – заедно с Борис Христов, Румен Леонидов, Георги Борисов, Едвин Сугарев. От САЩ продължава да сътрудничи на културната и литературната периодика – в. „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Век 21“, „Култура“, „Демокрация“, „Знаме“ (вестника на Демократическата партия, в който редакторът Славимир Генчев публикува негови „драски“ от Америка – есета за Ню Йорк, Вашингтон и др.). Един от първите членове на учреденото през 1990 Сдружение на приятелите на САЩ в България.

В САЩ Славов работи с писателите Любомир Канов, Ванцети Василев, скулптора Атанас Згалевски и десетки творци от средите на българската емиграция там. Продължава да издава и представя книгите си в България в съвместна работа с редакторите си Борис Христов, Румен Леонидов, Пенка Ватова. Публикува авторски стихове, писани на английски език, в “Poetry Magazine” (САЩ), “Decanto” (Великобритания). От началото на 2018 активно съдейства за възстановяването и популяризирането на Лигата на българските писатели в САЩ и по света, член е на нейния Управителен съвет. Участва в представянето на български автори и творчеството им пред българската диаспора в САЩ. Работи за запазването на литературното наследство на писателите и поетите емигранти. Негови стихове са включени в първата антология на български поети в САЩ след 1989 – “Window on the Black Sea” (1992), в алм. „Любослов“ (издание на Лигата).

Образността и целият заряд на поетическото творчество на В. Славов го свързват с поколението на 80-те и с неговия поетически наставник и близък приятел Борис Христов. Съпротивата срещу застоялите времена, бунтът срещу идеологическата фразеология, съчетанието на ирония, самоирония и тънък лиризъм, богатата метафоричност на стиховете му и препратките към културата извън затворените пространства на социалистическия лагер отличават ранната му поезия (стихосб. „Спомен за потоп“, „Бич Божи“). Заминаването му в емиграция, току-що дебютирал, по начин, познат и от развитието на творци от други емигрантски вълни, го оставя свързан завинаги с тази поетика и образност.

Озовал се далече от литературното всекидневие на родината, той опазва и развива духовния си ресурс, който му подсказва, че творенето е дар и ценност, че то иде от сливането на небесно и земно и не бива да се прахосва в човешките делници. Това разбиране на Славов за поетическото изкуство се чете в стихове от почти всичките му книги, писани отвъд Атлантика. Отличителни за тях са вълненията на поета за пътя и пътищата на човека от раждането до смъртта и отвъд нея, от Бога и към Бога; за тръгването към новите земи и безразличните градове и за завръщането, за мъжките друмища, за пътя към Ада, до облаците, до края на земята, до бряг, където никой никого не чака, за пътя към любовта и любимата жена и оставането в тази любов (стихосб. „Звяр“, „Американа“, „Следверие“). Друг често повтарящ се мотив е мотивът за самотността и копнежа по споделеност, който преминава през времето (за да стигне назад до родовите корени) и пространството (тънките нишки, прехвърлящи океана, за да свържат лирическия аз с родния град, с родната Витоша, с улицата и родния дом). С него е свързано едно често срещащо се образно предпочитание на В. Славов – зооморфното изобразяване на човека в неравния му и самотен земен път: в образите на звяра (една от стихосбирките му е озаглавена „Звяр“) с вариант зверчето (в първата му книга), вълка, хиената, лисицата, различни птици, китове и др. От тези стихове се излъчва разбирането за родството, единението и едносъдбовността на човек и природа, на Бог и човек. Стихът на В. Славов е и класически ритмичен, понякога с накъсан ритъм, издаващ характерната задъханост и нетърпение да се изкажат вълненията на сърцето, и свободен, в който са построени много творби от всичките му стихосбирки.

Трите книги с проза – двата сборника с разкази „Фургоните на Адамсбърг“ (1998) и „Тунелите на Галицин“ (2001), и новелата „Записки на препарирания“ (2001) – показват от друг ъгъл творческата енергия на В. Славов. И трите са белязани от автобиографизъм, реализиран с постмодернистично смесване и преплитане на мемоарно-документално и фикционално. (Авто)биографичният разказ е за излишния човек, за прокудените, лишените от избор по рождение. Творбите са пълни с образи на светли личности, хора с имена, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота; и на безименни – обикновени малодушници и страхливци, безгръбначни служители на лъжата и насилието. Провокирани са от личната история на писателя, в родината дълго носил печата на отхвърления, а после поел съдбата си на емигрант второ поколение.

Васил Славов е носител на награди в различни национални конкурси за поезия: Биньо Иванов (2012, 2015, 2020), Христо Фотев (2016), Дамян Дамянов (2018).

Пенка Ватова