ВБВ

Видински, Васил Бранимиров (София, 21.06.1977). Завършва 18. СОУ „Уилям Гладстон“ (1996) и българска филология и философия в Софийския университет (2002), където защитава докторска дисертация по философия (2007). Специализира в Института по философия в Льовен, Белгия (2006). От 2003 започва да преподава философия в Софийския университет, където е доцент (от 2017) и ръководител на магистратурата „История и съвременност на философията“ (от 2017). Член е на редица научни и културни организации, комисии и конкурсни журита. Инициатор на множество литературни събития, сред които: „Литурне“, „Точка срещу точка“ и „Акорд:еон“; литмоб „Градски четения“ и др. Редактор на поетически книги.

Първото си стихотворение „Medias Res (лат.) или Зелените ябълки на смъртта“ Васил Видински публикува в „Славянски вестник“ (1995). За първи път започва да пише с псевдонима ВБВ в „Литературен вестник“. Негови текстове са публикувани в списанията „Ах, Мария“, „Пирон“, „Следва“, „Алтера“ и във в. „Култура“.

От 1998 е инициатор на акциите и публикациите на неконвенционалната редакторска група Ред.гру, чийто първи манифест – „Явление: manifestatio“, заявява фигурата на редактора като новия автор. Създател на отворената група π, чиито действия са насочени в областта на поезията и философията.

С Ред.гру ВБВ създава постмодернистки проект на отложената книга, включваща трилогията „Е:то“ (2000), „Ще:“ (2011) и предстоящата последна част „:беше“ (2022). Първата книга с поезия „Е:то“ провокира читателските рецептори с изведените инструкции към стихотворенията, в които са разклатени и иронизирани познатите похвати на метафоричния език. Концептуалното продължение „Ще:“ има почти фрактална структура с много вътрешни повторения, които моделират лингвистичното време и се заиграват с възможните географии, истории, култури. Третата стихосбирка „беше:“ затваря органичния цикъл с разместени времеви категории – настояще, бъдеще и минало.

Първата научна монография на Видински – „Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт. Въвеждане“ (2011), цели да реконструира взаимодействията между физика и философия; абсолютно и относително; експеримент и система. В книгата „Случайности. Историческа типология“ (2016) се изследва идеята за случайността през нейното историческо и концептуално развитие от Платон до съвременността. Теоретичният сборник „Хаос и безредие. Случайното на езика, литературата и философията“ (2018), съвместно с М. Калинова и К. Спасова, е резултат от проведения университетски семинар „Хаос и безредие (философия, литература, наука)“ (2014–2015).

Носител на различни международни и национални награди, сред които наградата за криминален разказ Агата (1999), наградата Рашко Сугарев (2000 и 2001), бронзова награда на фестивала ADEBAR (Австрия) за книгата “Typographische Räume” (2003).

Превежда на български език творби на Е. Алишанка, Л. Франс, Марк Робинсън, У. Н. Хърбърт, А. Крофт, В. Хлебников, Х. Л. Борхес и др. Негови творби са преведени на англ., грц., лит. и рус. ез. 

Псевд.: ВБВ

Андриана Спасова