Весела Василева

Василева, Весела Григорова (София, 22.12.1919 – Виена, 6.01.1944). Дъщеря е на Григор Василев (политически деец и адвокат) и на Мария Василева (следвала в Берлинската консерватория). Завършва Първа девическа гимназия в София (1938) и славянска филология в Софийския университет (1942). В периода 1942–1944 специализира във Виенския университет, където подготвя докторска дисертация. Загива трагично при инцидент.

Дебютира със стихотворението „Роден край“ в сп. „Лястовичка“ (1930). През ученическите си години публикува във и е част от редакционната колегия на сп. „Звън“. През студентските си години публикува статия за Кирил и Методий в сп. „Родина“.

В. Василева е от средите на поколението творци от края на 30-те и началото на 40-те години на XX в.: Ал. Геров, Б. Райнов, В. Петров, Ал. Вутимски и др., сред които се откроява като талантлива и запомняща се личност. Пише стихове, разкази, художествена критика, импресии.

В поезията ѝ се налагат няколко основни теми и мотиви: градът, природата, изкуството, войната. Интерпретирани в подчертано лирико-камерен план, те разкриват благородна и духовно богата натура, за която стремежът към нравствено съвършенство е водеща линия в човешкия път. Стиховете ѝ, изпълнени с копнеж по хармония и душевните пориви на търсеща творческа личност, излъчват едновременно младежка жизнерадост и философска вглъбеност; впечатляват с дълбочината на прозренията за личността и другите, преходността и безсмъртието, смъртта и самотата. Те са поетична възхвала на устремения, съзидателен човешки дух, на хуманистичната сила на изкуството и на твореца, победил тленното чрез устрема си към съвършенство и към вечните нравствено-естетични стойности. В тях оживява красотата на отделния миг, налага се съзерцателната ѝ нагласа, психологическите нюанси на преживяното.

Впечатляват градските пейзажи, чуждият град – Виена, с историята, културата и наслоеното през вековете изкуство. Там оживява и любовното чувство, облъхнато от копнение за взаимност и предчувствие за раздяла. Поетесата търси хармония сред природата, носеща усещане за вечност. Сетивата ѝ сякаш „филтрират“ умереност във всичко: движението е плавно, гласовете – приглушени, тоновете – пастелни. Поезията ѝ внушава своеобразна естетика на тишината, мълчанието и съзерцанието.

Творческо постижение е антивоенната ѝ лирика, в която пулсира болката за хората, за унизеното човешко достойнство, за разрушената красота и се налагат ярки хуманистични послания.

Стиховете на В. Василева, излезли в книга 37 години след смъртта ѝ, са документ за духовните търсения на младата поетеса и за вълненията на едно поколение, изправено пред прага на драматични събития.

 Людмила Хр. Малинова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова