Весела Люцканова

Люцканова, Весела Иванова (София, 21.08.1935). Завършва гимназия в Ловеч (1953) и Висшия институт за строително инженерство (ВИСИ) в София (1961). Проектант в Министерството на транспорта, „Химметалургпроект“, „Бетонопроект“ и във ВИСИ (1966–1969).  Редактор във в. „Стършел“, заместник-директор на литературния фонд на СБП (1969–1973), редактор в издателство „Народна младеж“ (от 1973). Създател и собственик на издателска къща „Весела Люцканова“ (от 1992). Член на редакционната колегия на сп. „ФЕП“ от 1990. Сътрудничи с разкази на в „Студентска трибуна“, „Пулс“, „Вечерни новини“, „Строител“, „Литературен фронт“ и др.

Автор е на над 30 книги с разкази, новели, романи. Първата публикация на Люцканова е  стихотворението „Протест“ във в. „Народна младеж“ (1964). Дебютна  книга на авторката е  сборникът с разкази „Животът – това безкрайно вълнение“, издадена през 1971.  В този период Люцканова започва да пише романа „Клонинги“ (1975), който прераства в трилогия: „Клонингите се завръщат“ (1996) и „Клонингите си отиват“ (2004). Романът „Клонинги“ е първото научнофантастично произведение в българската литература, в което така последователно са разгърнати подобен тип биотехнологични манипулации с човешкия геном и поставя множество въпроси относно границите на човешкото и на науката. Активно публикува свои научнофантастични произведения в сп. „Криле“ и „ФЕП“, в антологията „Чудни хоризонти“ (2000) и др., както и статии за българската научна фантастика във в. „АБВ“ и др. 

В прозата си Люцканова поставя съвременни етични проблеми, представя варианти на житейски драми на хора от различни прослойки на обществото. Център на повествованието обикновено са моралните и психологическите предпоставки за драмата на героите. Одухотворени, чувствителни, привлекателни със своята специфичност, те изразяват непримиримия оптимизъм на Люцканова, вярата ѝ в доброто. Най-често са представени в процес на равносметка, в болезнено търсене на нови идеали след драматичната загуба на старите. Хуманистичното внушение за тържеството на нравственото начало у човека съдържат и научнофантастичните произведения на Люцканова. Те често звучат реторично с откритите си финали, провокиращи читателя към собствени изводи и решения. Авторката се стреми към динамизиране и обобщаване на житейските ситуации и на психологическото състояние на героите.

Сборникът с разкази и новели „Лицето на Горгоната“ (1987) по своеобразен начин маркира по-нататъшните повествователни посоки на Весела Люцканова. В синтезиран вид тя разгръща пътищата на човека и човешкото през различните етапи от неговото емоционално развитие, неговата зависимост на моменти от вкаменения поглед на съдбата, в лицето на Горгоната (дълбочина, която поглъща), неосъществената докрай любов, болезнени спомени, безвъзвратно изгубени мигове и летаргия към най-близките хора. Един от разказите в сборника („Дядо Лаз“) се превръща в импулс за разгръщането на историята на героите в романа „Щъркели на леда“ (1988). Суровите, кръвожадни нрави на издателския бизнес тя описва в трилогията „Издатели“, която се появява през 90-те години.

През 2007 излиза романът „Време за негодници, време за светци“, в който авторката ситуира своите герои в едно преломно време и продължава и задълбочава темите от предишни свои произведения – унищожаване на ценностите и морала, безскрупулността към близки и чужди. През 2012 издава романа „Животът – кратък и абсурден“. В него са разгърнати личните съдби и драми на три поколения, чиито съдби се преплитат с нещастията на Балканската, Първата и Втората световна война. В произведенията на Весела Люцканова като тънка нишка преминава лайтмотивът, че всяко действие поражда равно по сила противодействие и че това, което ще съхрани човека във водовъртежа на живота, е всеотдайността и любовта му към другите.

Носител е на наградите за разказ Сребърният пръстен и Голямото читателско жури (1978); на европейската награда Еврокон 89 (1989); на наградата Гравитон (1993); получава Американската международна награда за престиж и творчество Златна звезда (2003), Годишната награда на Съюза на българските писатели (2007) за сборника „Бай, бай, хепинес“.

Творбите ѝ са преведени на анг., нем., пол., рус., унг. и фр. ез.  

Елена Борисова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева