Виргиния Захариева

Захариева, Виргиния Светлозарова (София, 2.09.1959). Завършва 31-ва гимназия в София (1978), българска филология и психология в Софийския университет (1983). Специализира неорайхианска психоанализа в Швейцария (Лугано) при проф. В. Бернаскони (1996–2003).

Работи като журналист в Българското национално радио (1979–1983, 1992–1994), в Българската национална телевизия (1982–1984, 1989), пише културни хроники от Париж (1990–1992). Виргиния Захариева е основател на Издателска къща „Вирга“ (1992) и на локалната станция на Радио Франс Ентернасионал (1995), главен редактор на „P. S.“ – първото списание в България за джендър изследвания и интеграция между половете. Тя участва в големия европейски проект „Литературен експрес“ (2000). Автор е на три документални филма: „Уязвимостта – пет движения“ (2003), „Приключения в два свята“ (2013) и „Арабел фон Караян“ (2014).

Първата ѝ публикация е цикъл стихове („Пред вратата лежи жълто цвете“; „Аз“) във в. „Пулс“ (№ 26, 29 юни 1982). Печата в дисидентското сп. „Мост“, в. „Литературен вестник“, сп. „Ах, Мария“ и др.

Виргиния Захариева е поет, прозаик, журналист, издател, психотерапевт. Поетиката ѝ е ярко провокативна спрямо традиционните нагласи за логичност, метафорика, структуриране на лирическия свят. Визиите на Захариева обикновено се движат в зоната на маргиналното, шизофренно, екстремно светоизживяване, достигайки сюрреалистичен ракурс („Кокошката с зашитото око“) или залагат на автореминисцентни образни структури, на писането от и през тялото, на радикалното полагане на женската гледна точка, т.е. на неумолимата цикличност и аисторичност на внушението („Кадрил късно следобед“).

Преломен публичен успех има прозаичният текст „9 зайци“ (2008). „Хибридният роман“ събира в едно дневник, мемоар, публицистика, готварски рецепти, психотерапия, стремейки се да срещуположи историята на детето и формиралите го травми във времето на социализма спрямо историята на зрелия, идентичностно разколебан индивид в условията на демокрация. „9 зайци“, познат в ново допълнено издание и като аудиороман, е триумфът на Захариева (изчерпан тираж, свръхутвърдителни критически рецензии), номиниран за наградите Хеликон и Едуард Вик (2008) и преведен на английски (2014).

В „Милостта на малките огледала“ (2010) пътеписът, есето, наръчникът по живеене и неразгърнатите романи отново образуват единна хибридна сплав. Желанието на Захариева да обгледа развоя в писането си провокира появата на „Виргинии“ (2011) – антология от „култовите стихосбирки“ на 90-те години според критиката, композирана ретроспективно. След дълга пауза в поезията излиза „Етюди за една ръка“ (2018), където тя се връща към този жанр чрез поетиката на хайку, през собствената си концепция за поезията като „втечнен“ език на битието, прииждащ отвъд субекта. Тема на книгата е при и отвързването на Аза, единението и единичността; самотата като равновесие и ценност.

В книгите от периода 2008–2018 Захариева проблематизира литературното, служейки си с него, за да достигне отвъдлитературните зони на работа над себе си. Най-новите ѝ творби, чиито заглавия жанрово афишират дневников наратив („Дзен-календар бележник за 2021“ и „Тефтер с дупка“) заявяват преминатата граница на литературното и потъването в дълбината на (не)личното: Азът трябва не само да се разпознава и разучава, но и да умее да се себесъгради и допише спрямо околния свят.

Съставител на „Избитите обитатели. Из тетрадките на един закъснял модернист. Поезия, драма, теория 1985–1987“ от Иван Станев (1994).

Превежда от фр. и англ. език.

Нейни творби са включвани в антологии на българската поезия, превеждани са на англ., унг. и фин. ез.

Бисера Дакова