Вихрен Чернокожев

Вихрен Чернокожев; Държател: Вихрен Чернокожев, Личен архив
Кратка информация
Име Вихрен Илиев Чернокожев
Роден
гр. Пловдив
Починал
гр. София
Жанровемонографии, статии, студии, литературноисторически изследвания

Чернокожев, Вихрен Илиев (Пловдив, 5.07.1951 – София 29.07.2018). Завършва българска филология в Софийския университет (1973). Специализира в Института за световна литература – Москва (1987). Защитава докторска дисертация на тема „Димитър Подвързачов. Жизнен и творчески път“ (1980), доцент от 1990. Заместник-директор на Института за литература към БАН (2000–2012), ръководител на Издателски център „Боян Пенев“ (2002–2012). Член на Сдружение на българските писатели.

В. Чернокожев е един от малкото литературоведи, които задълбочено и последователно изследват историята и съвременните тенденции в българския хумор и сатира.

Максимално разширените литературноисторически координати, оригиналният критически прочит на известни или непознати текстове, детайлното познаване на културологичните контексти, превръщат книгата „Българският смях“ (1994) в една възможна истории на българската смехова култура. В нейната многопластова композиционна структура всеки един от разказаните екзистенциални и творчески сюжети, прецизни текстологични анализи или привлечените като аргументи архивни материали и документални свидетелства, влизат в сложни имплицитно полемични комуникации с предшестващи литературоведски изследвания, официални митологеми или откровени политически манипулации.

Диалогичността е видима в подхода, който В. Чернокожев прилага – равнопоставяйки, а понякога и синхронно анализирайки, творби от различен порядък. В тази плътна мрежа от междутекстови връзки участват класически и маргинални произведения, които допълват своите художествени послания, очертават се фигурите на талантливи български сатирици.Търсейки отговор на болезнените въпроси за репресиите на комунистическата власт, довели до трагичната житейска съдба на Райко Алексиев („Да убиеш щурец“), разобличавайки идеологическите табута, наложени върху произведенията на Трифон Кунев („Прокълнатият Трифон Кунев“), критикът поставя проблемите за отговорността и вината, за покаянието и историческата памет. И това е едно от ключовите послания на неговата книга, а и на цялото му творчество – да бъде преодоляна забравата или последователното маргинализиране на сатириците, които трябва да присъстват в българския литературен канон. Според В. Чернокожев хуморът, иронията, сатирата са мярка за свободата на словото в едно общество, опит за създаване чрез литературата на система от морални, нравствени и етични норми, които могат да бъдат духовен коректив на своето време.

Проследявайки историята на българския смях, с особена почит и вдъхновение В. Чернокожев пише за личното присъствие и творческото влияние на Димитър Подвързачов. В книгата си „Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов“ (1986), в емблематичната си студия „Късни срещи с Хамлет принц Датски“, той е един от първите, който след десетилетия на забрана възкресява поезията му, обективно я ситуира в литературноисторическия контекста и в националната смехова култура. С полемична страст критикът показва както интуитивните философски прозрения, така и острите социално-политически коментари, които поетът прави за своето време. В. Чернокожев, убедително опровергава наложените митологеми за него като личност, обсебена от демоничните сили на злото и нихилизма. Той проникновено анализира неговата поезия, която не се опитва да забавлява, а чрез острия си сарказъм задава универални въпроси – за морала в политиката, за личното достойнство и компромисите в името на властта.

С присъщото си чувство за интелектуално усъмняване и академична сдържаност във „Врати към смисъла“ (2000) и „Другият бряг на думите“ (2002), В. Чернокожев категорично се дистанцира от внушенията за непроменлива, абсолютна истинност на критическия дискурс. Всеки текст носи отчетливите знаци на личните му пристрастия и категорично отстояваните от него обществени и литературоведски каузи. Книгите събират различни жанрове – литературни и исторически очерци, творчески портрети, критически рецензии. Авторът поема риска да изтегли нишките на приемственоста между „историята на българското страшносмешие“ и своите актуални „критически делници“. Отделните текстове създават една обективна, макар и фрагментарна картина на българската литература през критическия прочит на класически и съвременни творби. Вниманието му е насочено към произведения, най-често обругавани от официалната критика, към драматични биографични сюжети, към ярки реализации на литературния персонализъм, към дръзки екзистенциални и творчески жестове на политически критицизъм.

„Просто живях...“ (2020), посмъртно публикуваната анкета на В. Чернокожев с Радой Ралин, е ценно свидетелство за литературния, културния и обществения живот преди 1989. Тя представя автентичен и ярък портрет на поета – умението му да прави проникновени социокултурни анализи, остри политически коментари и точни психологически характеристики, представени с автентичния му словесен изказ. Особено важни са неговите разкази като потърпевш и очевидец на репресиите на комунистическата власт. Те реконструират историята с цензурирането и унищожаването на книгата му с епиграми „Люти чушки“, неговите размисли за трудния избор на устояването, но и за компромисите на българската интелигенция, за сложната съдба на личности, издания и институции, които поемат риска да не се подчиняват на тоталитарния режим. Анкетата органично споява художествената и документалната стойност и това се дължи на умението на В. Чернокожев да задава точните въпроси и да провокира Р. Ралин към разгърнати, откровени отговори. В резултат на това книгата се превръща не само в духовна автобиография на инакомислещия творец, но и в свиделство за политическите и културните процеси през ХХ век.

Трайните научни интереси на В. Чернокожев към изследване на политическите репресии върху българската литература след 1944 се реализират в ръководения от него научен проект „Политика и литература“, както и в издателската поредица „Другата българска литература“. Литературоведските изследвания в сборника „Антитоталитарната литература“ (2009), на който В. Чернокожев е съставител (съвместно с Едвин Сугарев и Божидар Кунчев), представят жанровото многообразие на българската литература, противопоставяща се на тоталитарния режим, анализират произведения, отклоняващи се нормите на социалистическия режим, реабилитират автори, репресирани от идеологическата цензура.

В. Чернокожев, съвместно със Зайнеп Зафер, е съставител на антологията „Когато ми отнеха името. „Възродителният процес“ през 70-те – 80-те години на ХХ век в литературата на мюсюлманските общности“ (2015). Документалните и художествени текстове представят „възродителния процес“ като емоционална травма, която рефлектира върху личността, върху интимните пространства на семейната памет и паметта за миналото.

Носител е на Национална награда Райко Алексиев (1994) за книгата „Българският смях“.

 

 Елка Трайкова

 

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева

Книги от Вихрен Чернокожев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Димитър Подвързачов - жизнен и творчески пътдисертации1979
Безпощадният мечтател : Страници за Димитър Подвързачов1986
Българският смях очерци, портрети1994
Антология на българския смях / Състав. Вихрен Чернокожев, Росица Чернокожева1995
Епиграми / Змей Горянин ; Състав. Вихрен Чернокожев, Росица Чернокожева ; [Предг. Вихрен Чернокожев]2000
Врати към смисъла2000
Правото да се разочароваш / Радой Ралин ; Състав. Вихрен Чернокожев2003
Другият бряг на думите2004
Антитоталитарната литература : [национална научна конференция "Антитоталитарната литература: преодоляване на тоталитарния манталитет", София, 26-27 март 2009 г.] / [ред. кол. Вихрен Чернокожев ... и др.]2009