Вътьо Раковски

Раковски, Вътьо Драганов (с. Голяма Брестница, Ловешка обл., 9.11.1925 – София, 14.05.2008). Завършва гимназия в Плевен (1944) и славянска филология в Софийския университет (1950). През последните години от следването си взема участие в бригадирското движение. Коректор в издателство „Народна младеж“ (1950–1952). В периода 1952–1990 работи в сп. „Септември“ – като коректор (1952–1956), редактор (1956–1983) и завеждащ отдел „Поезия“ (1983–1990). През 1953 със съдействието на Н. Фурнаджиев специализира в Прага. Вътьо Раковски е един от учредителите на Съюза на преводачите в България (1974) и дългогодишен секретар на българския ПЕН-клуб. От 1991 до 1994 е културно аташе в посолството ни в Прага.

Вътьо Раковски е продуктивен поет и преводач от няколко езика. Публикува първото си стихотворение през 1942 в сп. „Българска реч“. Негови стихове, статии и преводи са отпечатани и в списанията „Пламък“, „Съвременник“, „Септември“, „Панорама“, във вестниците „Народна култура“, „Литературен форум“ и др.

В първата си стихосбирка Вътьо Раковски възпява бригадирското движение, но скоро след това изоставя темите и интонациите, свързани с изграждането на новия живот след 9 септември 1944, и намира творческия си облик в една тиха поезия – поезия на шепота и полутоновете, далеч от гръмогласните слова и външните ефекти. Лирическото начало в нея оригинално се преплита с повествователното, което често се отлива в нетрадиционни форми на стиха и строфата. Вътьо Раковски съумява да види обикновените всекидневни неща по нов начин и да ги претвори умело в произведенията си. Тематичният обхват на поезията му е много широк, но почти през цялото му творчество преминава образът на природата, видяна като вечен извор на хармония, олицетворение на свободата и творческото начало. В късните си творби поетът се насочва към философския проблем за смисъла на битието. В тях се наблюдава силен стремеж към равносметка, в която минало и настояще, действителност и мечта се сливат в едно неразделно цяло. Тези произведения са пропити с носталгия, но тя носи на лирическия герой не безнадеждност и отчаяние, а тиха, светла, ефирна тъга. Автор е и на стихове за деца.

Вътьо Раковски е преводач от чешки и словашки език и един от най-активните популяризатори на литературата и културата на тези народи в България. Превел е над 50 книги с произведения на Ян Колар, Ян Неруда, Я. Връхлицки, В. Незвал, К. Бибъл, И. Волкер, Я. Сайферт,  В. Холан, В. Завада, Яна Щроблова и мн. др. Съставител на антологии и автор на предговори към книги с негови собствени и с чужди преводи. Превежда също от руски (творби на А. С. Пушкин, А. А. Блок, С. А. Есенин и др.) и унгарски език (стихове на Л. Наги).

Носител е на множество престижни национални и чуждестранни награди, сред които: Наградата на София за поезия (1968), орден Кирил и Методий, I степен, Наградата на Съюза на преводачите в България (1990); словашката награда Павол Орсаг Хвездослав (1971); чешките награди Иржи Волкер (1967) и Витезслав Незвал (1982), медала на министъра на културата на Чешката република Artis bohemiae amicis (2005), чешкото отличие Gratias Agit (посмъртно, 2008) и др.

Стихосбирки на Вътьо Раковски са преведени на кит., словаш., фр. и чеш. език, а отделни негови творби излизат и на англ., беларус., груз., грц., исп., рус., укр., унг., финл., хинди и др. езици.

Андрей Ташев

               Библиографията е изготвена от Нина Зафирова