Галин Тиханов

Тиханов, Галин Василев (Ловеч, 12.06.1964) е български и британски литературен теоретик, специалист по сравнително литературознание, свeтовна литература и история на идеите. Завършва престижната Немска езикова гимназия в Ловеч (1983). Като ученик публикува литературни анализи и есета в средношколското списание „Родна реч“. Впоследствие продължава в Софийския университет, където по индивидуален план на обучение учи едновременно българска филология с втора специалност Английски език, а също следва и специализация по Теория и история на културата (Културология). Дипломира се през 1990. След това защитава дисертация върху жанровото съзнание на ранния български модернизъм (с научен ръководител проф. Милена Цанева), издадена като монография: „Жанровото съзнание на кръга „Мисъл“. Към културната биография на българския модернизъм“ (1998).

Преди това, през 1994, излиза първата му книга „Тълкувания. Текстове върху българската литература след Възраждането“. Специално място в нея заема статията „Човекът и светът в „Чичовци“ (1989), дипломна работа от специализацията на Тиханов по теория и история на културата (публикувана за първи път в сп. „Литературна мисъл“, 1990, № 4). Тя е първата му зряла творба.

Тези две книги изчерпват най-ранния, „българския“ период в научната биография на Галин Тиханов. След 1996 тя е свързана основно с различни университети в Обединеното кралство. През 1998 Тиханов защитава втори докторат, този път по философия, в Оксфордския университет на тема „Бахтин и Лукач: теорията на романа като социална философия“, прераснал по-късно в монографичното изследване „Господарят и робът: Лукач, Бахтин и идеите на тяхното време“ (The Master and the Slave: Lukács, Bakhtin, and the Ideas of Their Time, 2000).

Научната му кариера на Острова започва в Колежа Мъртън на Оксфордския yниверситет (1997–2000) като старши изследовател по история на идеите в Русия и Германия. Следва професура по сравнително литературознание в Ланкастърския университет (2003–2007). От 2007 до 2011 е професор по история на идеите в Манчестърския университет, където е един от основателите и съдиректор на The Research Institute for Cosmopolitan Cultures (RICC). От септ. 2011 е професор по сравнително литературознание (George Steiner Chair of Comparative Literature) в колежа Куин Мери на Лондонския университет.

Печелил е изследователски стипендии на Фондация „Александър фон Хумболт“ (2005–2006 и 2019), Фондация „Джордж Сорос“ (1993), Wissenschaftskolleg zu Berlin (2009–2010), Collegium Budapest (2007) и др.

Бил е гост-професор в редица престижни университети в Европа, Северна и Южна Америка и Азия, сред които Йейлският (САЩ), Пекинският, Университетът на Сао Паулу, Сеулският национален университет, Висшата икономическа школа в Москва (от 2016) и др.

Член е на редакционни съвети на списания и издателски поредици в САЩ, Европа, Русия, Бразилия, Китай и Индия.

Избран е за член на Academia Europaea, член на Изпълнителния комитет на Института за световна литература към Харвардския университет и почетен научен съветник на Института за чуждестранни литератури (CASS), Пекин; почетен председател на Комитета по теория на литературата на ICLA. На 22 юли 2021 е избран за действителен член на Британската академия (Fellow of
the British Academy).

Тиханов се налага като един от най-изтъкнатите учени в сферата на сравнителното литературознание и интелектуалната история. Изследователскитe му интереси се фокусират основно върху историята на руската литературна теория и нейнoтo глобално въздействие; немската, източно- и централноевропейските литератури и интелектуална история, както и върху идеите за „световна литература“ след ХVIII век. Най-новите му работи сa в областта нa космополитизма и историческото моделиране на световните литературни обмени.

Галин Тиханов е автор на 5 авторски книги и съсъставител на 11 научни сборници на английски, руски и немски език. Съставител е на специалния брой на History of Photography (2000), посветен на визуалната култура и фотография на руския авангард. Негови статии по руска, немска и централноевропейска литература са публикувани в издания като Oxford German Studies, Oxford Slavonic Papers, Stanford Slavic Studies, Poetics Today, Interventions, Essays in Poetics, Thesis Eleven, The Modern Language Review, Germano-Slavica, The Times Literary Supplement, „Новое литературное обозрение“ и др.

След специална издателска покана през 2013 в Бразилия е публикувана книгата му Narrativas do Exílio: Cosmopolitismo além da Imaginação Liberal („Наративи за изгнанието: космополитизмът отвъд либералното въображение“). Първата му англоезична монография The Master and the Slave... е преведена на полски език (2010), а втората – The Birth and Death of Literary Theory: Regimes of Relevance in Russia and Beyond (2019) – печели наградата на American Association of Teachers of Slavic and East European Languages за „най-добра литературоведска книга“ (2020). Двуезичният съставителски проект, реализиран съвместно с проф. Евгений Добренко, „История русской литературной критики: советская и постсоветская эпохи“, Москва / A History of Russian Literary Theory and Criticism: The Soviet Age and Beyond, Pittsburgh (2011) получава руската награда Еткинд за най-добра книга върху руската култура (2012).
Негови статии са превеждани на повече от дузина езици.

Пламен Антов

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева