Галин Никифоров
Кратка информация | |
---|---|
Име | Галин Николов Никифоров |
Роден | гр. Добрич |
Жанрове | новели, романи |
Издания | Простори, Страница |
Никифоров, Галин Николов (Добрич, 25.05.1968). Завършва Природо-математическата гимназия в родния си град (1986) и висше образование в Университета по хранителни технологии в Пловдив (1993) и в Икономическия университет във Варна (1999).
Откъси от негови произведения са публикувани в сп. „Страница“, „Простори“ и др. Дебютната му книга е сборникът новели „Последната истина“ (1998). От 2003 до 2020 публикува седем романа.
Характерни за неговото творчество са образите на „граничните герои“ – отвъдни, различни, „грешни проби“ хора, хермафродити, хора с различни синдроми, белязани от съдбата и живеещи в психическите и физическите крайности на битието. В сборника „Последната истина“ се появяват изпразнени откъм съдържание кухи тела („Празното момиче“); човешкият живот е представен като безкраен лабиринт, загадка, непрестанно търсене на истината. Никифоров разголва до клетъчно ниво тежестта на самотата, която ще получи отговор единствено при неизбежната среща със смъртта („Последната истина“).
Художествената визуализация на духовната и физическата трансформация на човека в прозата на Никифоров разкрива както многоликостта, така и фрагментарността на човешката екзистенция, на усещането за преходност, усилени от спомени, съхранени в предметността на обитаваното пространство. Носталгия по любими хора, светли детски мигове и окончателни сбогувания („Къщата на клоуните“); музеи на безсмъртието и копнеж по емоционална споделеност („Лисицата“); несъвместимост между душата и биологичното тяло („Тяло под роклята“); отвъдни пространства, които хербаризират паметта на родовата връзка („Фотографът: Obscura Reperta“), са само малка част от богатия художествен спектър на творчеството на автора.
Галин Никифоров, по думите на Амелия Личева, е един от типичните примери в българското романово писане за вкуса към способността на литературата да дава познания в други сфери, да научава читателите на неща, които идват от сложни области. Именно присъствието на специално познание, определен научен апарат, представящ знания за друг тип сфери и умения, ситуира създадените от автора герои на границата между живота и смъртта. Те обитават сферите на въображаемото и реалното, на тленното и нетленното, като постоянно изпадат в онова екзистенциално противоречие относно съществуването, превърнало се във важен импулс за духовните промени и развитието на личността.
Галин Никифоров е носител на националните литературни награди Светлоструй (2008), Елиас Канети (2011), 13 века България (2011) и на др. отличия.
Елена Борисова
Библиографията е изготвена от Северина Георгиева
Аудиоархив
Галин Николов Никифоров (12.04.2021 г.)
Интервю за новата му книга „Едно огледало за обратно виждане“, в която са събрани романите му „Добро момче“ и „Умерено нежно“.
Файл: Никифоров - за издание, събрало романите му Добро момче и Умерено нежно.mp3 (3,58 MB) Държател: Архив на Българското национално радиоКниги от Галин Никифоров
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Последната истина | новели | 1998 |
Умерено нежно | романи | 2003 |
Добро момче | романи | 2006 |
Фотографът: Obscura Reperta | романи | 2009 (2019) |
Лятото на неудачниците | романи | 2010 |
Къщата на клоуните | романи | 2011 |
Лисицата | романи | 2014 (2019) |
Тяло под роклята | романи | 2018 |
Черна светлина | романи | 2022 |