Генчо Стоев

Стоев, Генчо Динев (Харманли, 5.02.1925 – София, 18.10.2002). Завършва гимназия в Харманли (1945) и философия в Софийски университет (1951). Участник в антифашистката съпротива, политзатворник. Редактор във в. „Народна младеж“ (1948–1949), „Литературен фронт“ (1950–1951;1965–1967), в изд. „Народна младеж“ (1952), „Партиздат“ (1956–1961) и „Български писател“ (1968).

Първата му публикувана творба е стихотворението „Ваканция“ (в. „Студентска трибуна“, 1947, № 18). Останал чужд на идеологическата конюнктура, през 1954 е официално порицан и не публикува в продължение на 10 години. От значение за творческото му оформяне е сътрудничеството във в. „Литературен фронт“ (1965–1967) и в пловдивското сп. „Тракия“ (1972–1976).

Съставител и редактор на сборниците „Най-хубавите дни“ (1949), „17 година“ (1957, съвм. с Т. Колева и Хр. Пелитев) и „Войнишко въстание 1918“ (1958).

Стоев е автор на очерци, новели, романи, есета. Поетиката му е ярко експериментална, полемична спрямо българската повествователна традиция, съчетаваща по уникален начин пластичност и есеизъм. В творческото си развитие Стоев се стреми към антиописателност и многозначност, към „съавторството на читателя“. Еталонен жанр за него е „краткият психологически роман“, което обяснява ред особености на прозата на Стоев: фрагментарно структуриране, интроспективен ракурс към събитията, асоциативен поток на разказа, метафорично пренаситена, лаконично отсечена, сентенциозна фраза. Не случайно творчеството на С. изминава жанровия развой от публицистичния очерк до есето. Силната есеистична струя доминира в най-експерименталния му роман „Циклопът“, сродявайки го с търсенията в българската белетристика от края на 60-те и началото на 70-те години. (В. Мутафчиева, Ем. Станев).

У Стоев тематиката изцяло предопределя повествователната форма, в повечето случаи жанрово разколебана. Романът „Лош ден“ и новелите от сб. „Като ластовици“ – смятани от критиката за постижения в прозата на „работническа тема“ – се родеят повече с очерка, репортажа, залагайки на автентизма на разказа и персонажите. Но и в тези, относително по-традиционни белетристични форми Стоев залага на модерна похватност, на асоциативно-монтажния принцип в изображението и на фрагментарността в разказването, на лапидарния стил. Историческата романова серия („Цената на златото“, „Завръщане“ и „Досиетата“) пресъздава епохални събития чрез кондензиране на повествователните обеми, постигнато отново посредством фрагмента, размитата фабула, кинематографичното изображение. Тук документално-автентичното, дори автобиографичното, се преплита с художествената истинност. Романът „Циклопът“, обособен сред останалите му текстове със съвършено новата си стилистика, и новелата „Много висока тераса“ най-плътно следват идеала на Стоев за „кратък психологически роман“, задавайки новия герой на времето (70-те и 80-те години на ХХ в.) – неспокойния търсач, аутсайдера, новатора, повече аналитичен тип, отколкото деятелен, изпълнен с особен екзистенциален трепет пред съдбовните проблеми на човечеството.

Награди: „Лош ден“ – І награда на ЦК на Комсомола (1965); „Цената на златото“ (награда на СБП за 1965); 1982 – лауреат на Димитровска награда; „Като ластовици“ (І награда на ЦК на Профсъюзите, 1970); „Циклопът“ (Голямата награда на гр. Варна); „Досиетата“ (І награда за романи на съвременна тема, 1989); 1997 – Голямата награда Балканика за български писател, Солун.

Творби на Стоев са преведени на азерб., гр., дат., кит., лит., нем., пол., рум., рус., словен., узб., укр., унг., чеш., швед., яп. ез.

Псевд.: Видул.

Бисера Дакова (текст и библиография)