Георги Величков
Кратка информация | |
---|---|
Име | Георги Василев Величков |
Роден | гр. Сливен |
Починал | |
Жанрове | есета, критически бележки, мемоари, новели, пиеси, повести, разкази, рецензии, романи, статии, публицистика, проза за деца, критически есета |
Издания | Пламък, Родна реч, Септември/ Летописи, Сливенско дело |
Величков, Георги Василев (Сливен, 7.04.1938). Средното си образование завършва в родния си град, а висшето (специалност „Право“) – в Софийския университет през 1962. Четири години практикува адвокатската си професия в Сливен, след което е назначен за драматург на Сливенския драматичен театър (1966–1968) и журналист във в. „Сливенско дело“ (1968–1969). През 1973 се премества в София. Работи като редактор в сп. „Родна реч“ (1973–1974), сп. „Септември“ (1974–1975), сп. „Пламък“ (1976); в издателство „Български писател“ (1977); към киностудия „София“ при Българска кинематография (1977–1980), а след 1989 – като завеждащ отдел „Белетристика“ и главен редактор в ИК „Български писател“. Един от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (1988) и негов съпредседател (1989), депутат в VII Велико народно събрание (1990–1991).
В литературата дебютира с разказа „Обикновен случай“, публикуван във в. „Сливенско дело“ през 1957, а в драматургията – с пиесата „Сезонът на надеждите“ (останала единствена), играна в Сливенския драматичен театър през 1965. Първата му книга – „Прости чудеса“, излиза през 1966 и получава безпрецедентно количество положителни отзиви. За свой литературен баща припознава Любен Дилов.
Георги Величков се реализира изцяло в областта на прозата: разкази, повести, новели, романи, литературнокритически статии, есеистика и публицистика, но емблематичните му жанрове остават разказът и новелата. Литературното поколение белетристи, в което се припознава (поколението на Станислав Стратиев, Росен Босев, Георги Марковски, Димитър Коруджиев, Любен Петков, Рашко Сугарев, Янко Станоев, Димитър Паунов), се опитва да върне европейското звучене на българската проза – без взаимно влияние, всеки по своему прекрачващ ограниченията на системата и „огъвкавяващ“ нормативните рамки на метода социалистически реализъм.
Сюжетите на разказите на Величков са силно интернализирани, с прустовска атмосфера – интересуват го не външните, а вътрешните прояви. Затова и основната им характеристика е психологизмът. Убедителността на психологическия анализ има връзка с автобиографичната основа и изповедната форма на произведенията му – сигнали за лиризацията и психологизацията на прозата ни през 70-те години на XX век; явление, развиващо се паралелно с т.нар. „тиха лирика“. Маниерът на разказване на Величков показва очевидно оттласкване от епическата традиция, търсене на нови теми и стилистични подходи. Прецизен стилист, необстоятелствен, съзерцателен, без дирене на външни ефекти, лаконичен, но изграждащ усложнена неправолинейна, игрова структура. Лиризмът му изненадващо се съчетава с иронията и сарказма, насочени към настоящето. Завръщането към детския спомен (още в първата му книга), забелязано и у други прозаици от периода, като Янко Станоев, Росен Босев, Станислав Стратиев, създава видим контрапункт на официалния соцнаратив. Детската гледна точка се използва, за да бъде реконструиран един „по-истински“ свят и едно по-дълбоко откриване на себе си. Тя също работи и за подтекста – мястото на дълбинните връзки и индиректно изказаните неудобни истини.
Фигурата на твореца е чест персонаж в прозата му (тук можем да провидим персоналистичен жест), за да могат да бъдат зададени въпросите за същността на творчеството и творческата природа (сб. „Щъркел в снега“). Градският човек на Величков еднакво страда от белезите на модерната цивилизация – отчуждението и самотата – както и съвременникът му от западния свят. В този смисъл прозата му може да се разглежда като част от модерната световна белетристика на XX век.
Освен разказите и новелите, в които личи стремежът към постигане на естетическите висини на разказването, Величков разширява читателския си адресат чрез един от най-популярните жанрове – криминалното четиво. Известна изненада предизвиква сборникът му с разкази „Първият милион“ (2006). Преди публикацията му авторът има обнародвани немалко рецензии на български и преводни криминални разкази и романи. По георгивеличковски в тях има хумор и разсъждения, а някои откриват и пародия на класическите жанрови схеми на криминалната литература.
Името му е известно и сред любителите на научната фантастика като автор на предговори и редактор, а в разказа му „Последният жител на планетата“ (1976, с подзаглавие „Фантастичен разказ, написан по прогнозите на някои западни футуролози“) отново може да се разпознае типичната му усмивка. „Приключенията на Гургура в голямата тъмна гора: фантастичен роман за деца и за техните родители“ (1997) продължава характерната за 70-те и 80-те години тенденция за „двойно дъно“ на литературата за деца, изпълнена с послания към възрастните.
В литературнокритическите си статии Величков се интересува от тенденциите в литературното си съвремие не само в български, но и в световен мащаб. Отношението му към времето на прехода е отразено в книгите „В антрето на демокрацията. Публицистика“ (1990) и „Способи за самозалъгване. Критика, публицистика, есеистика“ (1990). Написал е над 600 страници мемоари, които предстои да видят бял свят.
Разкази и новели на Величков са превеждани на грц., литов., нем., пол., рум., рус., унг., финл., фр. език. Сборникът „Прости чудеса“ е преведен на грц. език (1977).
Светлана Стойчева
Библиографията е изготвена от Аделина Германова
Книги от Георги Величков
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Прости чудеса : Разкази | разкази | 1966 |
Самотна луна на небето : Разкази | разкази | 1972 |
Приказки за мен и вас : Разкази | разкази | 1975 |
Щъркел в снега : Разкази | разкази | 1977 |
Вместо гроздобер : Новели | новели | 1978 |
От трите страни на барикадата : Разкази и новели | новели, разкази | 1980 |
Последен кръг над океана : Новели | новели | 1981 |
Навикът да умираме : Разкази | разкази | 1985 |
Еньовден : Повести | повести | 1986 |
По-опасно и от смелостта : Разкази | разкази | 1987 |
Ранна есен, свечерява се : Разкази и новели | новели, разкази | 1988 |
В антрето на демокрацията : Публицистика | публицистика | 1990 |
Способи за самозалъгване : Критика, публицистика, есеистика | есета, критически бележки, публицистика | 1990 |
В хаоса на демокрацията : Есета | есета | 1996 |
Приключенията на Гургура в голямата тъмна гора : Фантаст. роман за деца и за техните родители | романи | 1997 |
Единадесет неочаквани разказа | разкази | 1999 |
Ти не беше такъв : Роман | романи | 2003 |
Пасианси за тероризма | проза | 2004 |
Първият милион : Криминални разкази | разкази | 2006 |