Георги Величков

Георги Величков; Държател: Институт за литература
Кратка информация
Име Георги Василев Величков
Роден
гр. Сливен
Починал
Жанровеесета, критически бележки, мемоари, новели, пиеси, повести, разкази, рецензии, романи, статии, публицистика, проза за деца, критически есета
ИзданияПламък, Родна реч, Септември/ Летописи, Сливенско дело

Величков, Георги Василев (Сливен, 7.04.1938). Средното си образование завършва в родния си град, а висшето (специалност „Право“) – в Софийския университет през 1962. Четири години практикува адвокатската си професия в Сливен, след което е назначен за драматург на Сливенския драматичен театър (1966–1968) и журналист във в. „Сливенско дело“ (1968–1969). През 1973 се премества в София. Работи като редактор в сп. „Родна реч“ (1973–1974), сп. „Септември“ (1974–1975), сп. „Пламък“ (1976); в издателство „Български писател“ (1977); към киностудия „София“ при Българска кинематография (1977–1980), а след 1989 – като завеждащ отдел „Белетристика“ и главен редактор в ИК „Български писател“. Един от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (1988) и негов съпредседател (1989), депутат в VII Велико народно събрание (1990–1991).

В литературата дебютира с разказа „Обикновен случай“, публикуван във в. „Сливенско дело“ през 1957, а в драматургията – с пиесата „Сезонът на надеждите“ (останала единствена), играна в Сливенския драматичен театър през 1965. Първата му книга – „Прости чудеса“, излиза през 1966 и получава безпрецедентно количество положителни отзиви. За свой литературен баща припознава Любен Дилов.

Георги Величков се реализира изцяло в областта на прозата: разкази, повести, новели, романи, литературнокритически статии, есеистика и публицистика, но емблематичните му жанрове остават разказът и новелата. Литературното поколение белетристи, в което се припознава (поколението на Станислав Стратиев, Росен Босев, Георги Марковски, Димитър Коруджиев, Любен Петков, Рашко Сугарев, Янко Станоев, Димитър Паунов), се опитва да върне европейското звучене на българската проза – без взаимно влияние, всеки по своему прекрачващ ограниченията на системата и „огъвкавяващ“ нормативните рамки на метода социалистически реализъм.

Сюжетите на разказите на Величков са силно интернализирани, с прустовска атмосфера – интересуват го не външните, а вътрешните прояви. Затова и основната им характеристика е психологизмът. Убедителността на психологическия анализ има връзка с автобиографичната основа и изповедната форма на произведенията му – сигнали за лиризацията и психологизацията на прозата ни през 70-те години на XX век; явление, развиващо се паралелно с т.нар. „тиха лирика“. Маниерът на разказване на Величков показва очевидно оттласкване от епическата традиция, търсене на нови теми и стилистични подходи. Прецизен стилист, необстоятелствен, съзерцателен, без дирене на външни ефекти, лаконичен, но изграждащ усложнена неправолинейна, игрова структура. Лиризмът му изненадващо се съчетава с иронията и сарказма, насочени към настоящето. Завръщането към детския спомен (още в първата му книга), забелязано и у други прозаици от периода, като Янко Станоев, Росен Босев, Станислав Стратиев, създава видим контрапункт на официалния соцнаратив. Детската гледна точка се използва, за да бъде реконструиран един „по-истински“ свят и едно по-дълбоко откриване на себе си. Тя също работи и за подтекста – мястото на дълбинните връзки и индиректно изказаните неудобни истини.

Фигурата на твореца е чест персонаж в прозата му (тук можем да провидим персоналистичен жест), за да могат да бъдат зададени въпросите за същността на творчеството и творческата природа (сб. „Щъркел в снега“). Градският човек на Величков еднакво страда от белезите на модерната цивилизация – отчуждението и самотата – както и съвременникът му от западния свят. В този смисъл прозата му може да се разглежда като част от модерната световна белетристика на XX век.

Освен разказите и новелите, в които личи стремежът към постигане на естетическите висини на разказването, Величков разширява читателския си адресат чрез един от най-популярните жанрове – криминалното четиво. Известна изненада предизвиква сборникът му с разкази „Първият милион“ (2006). Преди публикацията му авторът има обнародвани немалко рецензии на български и преводни криминални разкази и романи. По георгивеличковски в тях има хумор и разсъждения, а някои откриват и пародия на класическите жанрови схеми на криминалната литература.

Името му е известно и сред любителите на научната фантастика като автор на предговори и редактор, а в разказа му „Последният жител на планетата“ (1976, с подзаглавие „Фантастичен разказ, написан по прогнозите на някои западни футуролози“) отново може да се разпознае типичната му усмивка. „Приключенията на Гургура в голямата тъмна гора: фантастичен роман за деца и за техните родители“ (1997) продължава характерната за 70-те и 80-те години тенденция за „двойно дъно“ на литературата за деца, изпълнена с послания към възрастните.

В литературнокритическите си статии Величков се интересува от тенденциите в литературното си съвремие не само в български, но и в световен мащаб. Отношението му към времето на прехода е отразено в книгите „В антрето на демокрацията. Публицистика“ (1990) и „Способи за самозалъгване. Критика, публицистика, есеистика“ (1990). Написал е над 600 страници мемоари, които предстои да видят бял свят.

Разкази и новели на Величков са превеждани на грц., литов., нем., пол., рум., рус., унг., финл., фр. език. Сборникът „Прости чудеса“ е преведен на грц. език (1977).

 

Светлана Стойчева

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от Георги Величков

ЗаглавиеЖанровеГодина
Прости чудеса : Разказиразкази1966
Самотна луна на небето : Разказиразкази1972
Приказки за мен и вас : Разказиразкази1975
Щъркел в снега : Разказиразкази1977
Вместо гроздобер : Новелиновели1978
От трите страни на барикадата : Разкази и новелиновели, разкази1980
Последен кръг над океана : Новелиновели1981
Навикът да умираме : Разказиразкази1985
Еньовден : Повестиповести1986
По-опасно и от смелостта : Разказиразкази1987
Ранна есен, свечерява се : Разкази и новелиновели, разкази1988
В антрето на демокрацията : Публицистикапублицистика1990
Способи за самозалъгване : Критика, публицистика, есеистикаесета, критически бележки, публицистика1990
В хаоса на демокрацията : Есетаесета1996
Приключенията на Гургура в голямата тъмна гора : Фантаст. роман за деца и за техните родителиромани1997
Единадесет неочаквани разказаразкази1999
Ти не беше такъв : Романромани2003
Пасианси за тероризмапроза 2004
Първият милион : Криминални разказиразкази2006