Георги Константинов

Поезията на Г. Константинов откроява интензивен и богат духовен свят, своеобразно съчетаващ лирична изповедност и ангажираност с проблемите на времето. Стиховете му внушават изградени критерии за стойностното в живота, в който цени особено човечността, стремежа към духовното, осмисленото време, градивния житейски път. Творбите му излъчват ведрост, жизнеутвърждаващо начало. Вълнуват го темите за преходността на живота и смъртта, за труда, любовта, сложните и раними отношения между мъжа и жената, верността, родителската обич и отговорност, приемствеността между поколенията, изкуството и твореца, опазването на Земята и бъдещето. Новаторски интерпретира темата за отчуждението, убеден е че е нужно по-голямо зачитане на индивидуалния човешки свят. Стиховете му разкриват чувствителен лирически Аз, който често е на път, преоткрива и преосмисля нещата от живота, в творбите му оживяват чужди страни и екзотична природа, но го успокоява усещането за дом и семейство. Откроява се като добър пейзажист, с пестелив, но точен рисунък, търсещ хармонията между човека и природата.