Георги Тенев

Тенев, Георги Тенев (София, 9.10.1969). Син на литературоведа Божанка Константинова, по майчина линия потомък на литературния историк Георги Константинов и на поета Николай Лилиев. Завършва НГДЕК (1987), следва в Софийския университет и във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ), където през 1994 завършва експерименталния клас по режисура и актьорско майсторство на Иван Добчев и Маргарита Младенова. Избран за Хердеров стипендиант от българския носител на Хердеровата награда Константин Илиев, продължава следването си във Виенския университет (1996–1997). Драматург и съосновател на „Триумвиратус Арт Груп“ (1994). Драматург на театрална работилница „Сфумато“ (1997–1999), асистент в НАТФИЗ (1997–2002). Автор и водещ на експерименталното one man show „Тангрими“ по радио „Тангра“ (в края на 90-те), а от 2006 – на предаването за литература „Библиотеката“ по БНТ. Водещ на кампанията „Голямото четене“ по БНТ (2008–2009). Автор на предаването „Аеро: Кино и книги“ по Re: TV (2008–2009). Съсценарист (с Д. Стоянович) и водещ на телевизионната кампания „Българските събития на ХХ в.“ по БНТ (2009–2010).

 Започва да пише стиховe и драматически творби в стих. Първата му книга със стихове (съвм. с Калина Кръстева) e „Градини в парка“ (1993), последвана от сбирката „Епистола“ (1998) и „площадната поема в три части с пролог и хепиенд“ „Цитаделата“ (2002).

До голяма степен лириката на Тенев изхожда от Античността като стихосложение, а често и мотиви, но транспонирани в езика на постмодерното и постоталитарното, с отпратки към представителни български образци („Цитаделата“ – по посока „Септември“ на Гео Милев). Повечето от ранните театрални фрагменти, пиеси и текстове за театър на Г. Тенев са поставяни от режисьора Явор Гърдев от „Триумвиратус Арт Груп“, а през 2000 са публикувани в сборника „Страхът на резидента от отзоваване“. Показателна за подхода на автора от този период е радиопиесата „Атолът“ (1999), определяна като радиофонична опера и базирана на по-стария текст на Тенев „Одисей Периагон“ (1997). Творбата е характерна постмодерна интерпретация в мерена реч на архинаратива за Одисей и успоредния мит за Филоктет, като влиза в диалог и с други творби от 90-те, работещи с мита Одисей – „На острова на копрофилите“ (1997) на Златомир Златанов и „Митът за Одисей в новата буколическа поезия“ (1997) на Кирил Мерджански.

Сборникът с разкази на Тенев „Свещена светлина“ (2009) задава една фантазмена – на границата на съновидението – визия за тоталитарното и посттоталитарното общество, на българското и балканското в измерението на антиутопията. Мрачните тонове, насилието над личността, перверзната сексуалност, аспектите на животинството и тленността в човека са водещи в тази белетристика, деструктираща линейния наратив. Фрагментарната структура, асоциативните прикрепяния, различните стилистични и разказвачески преобръщания настойчиво проблематизират политическото и съизмеримостта му с епохите и времето. Романът „Български рози“ (2016) e тревожен, мрачен, в една поостаряла терминология даже критико-реалистичен разказ за българското съвремие. Романът „Резиденцията“ (2020), въпреки привидното си прикрепяне към дистопията (действието е между 2031 и 2075) е жанрово и тематично многослойна, философски „контрапунктна“ творба, изплъзваща се на морализаторската еднопосочност в стратегиите на жанра. Диалогизирането с представителни образци на жанра („451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри), съвместено с евангелски (загадъчна секта е преследвана от „Прокуратор“) и мистико-исихастки отпратки, осигурява характерното място на творбата на фона на романовата поетика. Тенев е автор и на роман за Георги Марков – „Господин М.“ (2010).

Георги Тенев е сценарист и режисьор на филмите „Свещена светлина“ (2010), „Хубен рисува пари“ (2012), както и на „Симон срещу Страха (Случаят Варсано)“ (2018).

Автор и участник в различни други алтернативни кураторски проекти, литературни и видеопърформънси.

Носител е на Голямата награда Prix Europa – най-добра европейска радиодрама на Берлинския фестивал за „Атолът“ (1999), на Наградата за български роман на годината на фондация ВИК (2007), на награда Аскеер за драматургия за пиесата „Завръщане във Витенберг“ (2012, с Иван Добчев), както и на награда Елиас Канети (2013, Русе) за същата пиеса; на награда Кристален глобус и диплом „Свободно слово“, връчвана от New Review Inc. на фестивала RusDocFilmFest-3W (САЩ) за документалния филм „Симон срещу страха (Случаят Варсано)“ (2019).

Преводач на произведения на Х. Мюлер и Фр. Кафка. Негови творби са преведени (и поставяни) на англ., исп., пол., нем., фр., рус. и др. ез.

Николай Кирилов

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева