Дамян Дамянов

Дамянов, Дамян Петров (Сливен, 18.01.1935 – София, 6.06.1999). Завършва гимназия в Сливен (1953) и българска филология в Софийския университет (1961). От 60-те години е литературен консултант във в. „Народна младеж“, а след това и редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“.

Дебютните лирически творби на Дамянов са от 1949 във в. „Сливенско дело“. Още в първата му стихосбирка – „Ако нямаше огън“ (1958), се забелязва стремеж към възвръщане на „лиричното“ на лириката в имплицитна полемика със „студената“ идеологическа поетика. Темите за любовта и обичането осезаемо навлизат в този лирически свят, но със сменен обект – не твърде абстрактната и твърде колективна Партия (доминиращ обект на обичането от 1944 до края на 50-те), а фигурата на другия. С тази си стихосбирка поетът подхваща издирванията си в камерните пространства на Аза и междучовешките отношения, като постепенно оформя и характерната си словесна и идейна „формула“: „Ти и Аз“. Изхвърленото за около петнадесет години от лирическия речник понятие душа получава едно от възражданията си в лириката на Дамянов; около това понятие се гради и визия за ролята на поета творец в относимост и същевременно носещ характеристики на компенсаторност спрямо отсъстващи функции на работника (зидар, леяр, строител, миньор) („Литературно четене пред строители“). Следващите стихосбирки на поета продължават подетата посока на „интимизиране“, която ще доведе до характерното разколебаване на границата между условния лирически Аз и емпиричния автор, автобиографизма и „изповедността“ („Поезия“). Настойчиво навлиза макротемата за страданието (свързана с личната драма на поета от сблъсъка му с болестта), душевните и психични рефлекси спрямо страданието, неговите отгласи и осмисляния. Лириката на Дамянов балансира между стоическото себевъзприятие („Плът“), стоновете на споделянето, героиката на преодоляването (разнороден тип героика спрямо „историческата“), градежа на „преобразуване“ на страданието в творчеството. Близката тема за самотата довежда до етическите казуси в камерния свят, темите за „изтънченото предателство“, прошката и милостта („Самота“). Като ехо на Далчевото световъзприятие типичен ракурс за лирическия Аз става зрителната позиция „между стените“ към прозореца и „света навън“. Съзерцателността в този лирически свят отнема изцяло жеста, а водещ става шепнещият, сумрачен диалог-монолог със себе си и с „човека отвъд прозореца“. Импресивна и издирваща искреност, лириката на Дамянов изследва душевните потрепвания в отношенията между мъжа и жената, ситуациите на нежност, раздяла, чувственост. Основен термин в стиховете му е думата любов, около която се съгражда поетичната екзистенциална гледна точка за вечно възкръсващата човечност. Дамянов е автор и на една книга с разкази, един роман и текстове за песни.

Носител e на званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда; през 1997 получава наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество. На името на Дамянов е създаден национален конкурс за поезия, провеждан в гр. Сливен. На руски език е издадена книгата му „Пусть окно расспахнется“ (1962), включваща творби от стихосбирките „Ако нямаше огън“ и „Очакване“.

Негови произведения са преведени още на слов., белорус., унг., укр., итал. и др. езици.

Николай Кирилов

Библиографията е изготвена от Диана Ралева