Дария Карапеткова

Карапеткова, Дария Светлозарова (София, 13.02.1978). Завършва 105 СОУ „Атанас Далчев“ в София (1995) и специалностите „Италианска филология“ (2000) и „Европейска интеграция“ (2009) в Софийския университет, където защитава докторска дисертация на тема „Преводът – езикови и културни трансформации. Италия – България: литературният дискурс от Освобождението до края на 80-те години на XX век“ (2012). Доцент към Катедра „Романистика“ (от 2016) в Софийския университет, съръководител на магистърска програма „Преводач-редактор“ (от 2016) и ръководител на италианския ѝ модул.

Дария Карапеткова е литературен критик, автор на литературоведски и интердисциплинарни изследвания, преводач от и на италиански език, съставител и редактор на редица учебни помагала. Постоянен сътрудник на „Литературен вестник“ и на списанията „Езиков свят“ и „Литературата“. Член е на Съюза на преводачите в България (от 2011) и на Експертния съвет на Националния център на книгата (2016–2019).

Първата публикация на Карапеткова е рецензията „История на един народ“ върху книгата „История на италианците“ от Джулиано Прокачи във в. „Монд дипломатик“ (2004). Благодарение на преводите ѝ българската публика се запознава с творчеството на автори като Е. Феранте, И. Албрици, Т. Терцани, Дж. Модрич, Б. Севернини, Дж. Менарини, К. Равайоли, Е. Семинара и др. Дебютната ѝ научна монография – „Ботуша в българската литературна мода. Преводите на италианска литература у нас от Освобождението до 1989 г.“ (2012) последователно и цялостно разгръща многообразието на италиано-българските литературни взаимоотношения; проследява българската рецепция на италианската литература от класическите европейски образци (Данте, Петрарка, Микеланджело) до съвременните популярни автори (А. Моравия, У. Еко). Книгата си служи с преводаческите познания и опит на авторката, за да осмисли важни исторически тенденции и процеси, обусловени от появата на емблематични италиански автори в български превод. Детайлният компаративистки прочит и увлекателното перо на Д. Карапеткова създават теоретично-занимателно изследване, опиращо се върху множество примери от италианските творби и работата на българските им преводачи (К. Величков, К. Христов, Хр. Стоянова, Ф. Мутафова, Л. Любенов, Др. Петров, В. Даскалова, Вл. Свинтила, Н. Иванов). Втората ѝ книга – „За Prевода“ (2016), е монография с по-практическа насоченост, затвърждаваща задълбочените теоретични интереси на авторката върху осмислянето на превода като феномен, преводаческите тактики, коментираща конкретните казуси и проблеми при превеждането. Изследването поставя ключови и актуални теми – например за превода и световната литература; за непреводимите места от изходните текстове; за политическата коректност и силното влияние на английския език; за буквализма и трудностите пред вестникарския превод; за дискусията около различните преводачески подходи у нас; за приносите на италианската академична и професионална общност. Сред литературните събития за 2021 „Литературен вестник“ откроява появата на български език на книгата „Да кажеш почти същото“ от Умберто Еко, с превода на която Д. Карапеткова се утвърждава като преводач и теоретик, давайки на българския читател достъп до международно признато произведение с експериментален и дълбоко приносен характер.

За своите особени заслуги в популяризирането на езика и културата на Италия у нас Д. Карапеткова е удостоена с редица отличия, сред които: наградите на Факултета по славянски филологии към Софийския университет за дебютна литературоведска книга (2013) и на Съюза на преводачите за изследване в областта на теорията и критиката на превода (2013) за „Ботуша в българската литературна мода“; специалната награда на Съюза на преводачите за „За PREВОДА“ (2016), ордена Звезда на Италия (2017) за приноса ѝ в развитието на двустранните отношения и популяризирането на италианската култура, който се връчва с решение на президента на Република Италия, както и специалната награда на Съюза на преводачите за превода на „Да кажеш почти същото“ (2021).

Андриана Спасова