Цвета Делчева

Делчева, Цвета Петрова (Панагюрище, 3.04.1960). Завършва Средно политехническо училище „Нешо Бончев“ в родния си град (1978) и специалност „Право“ в Софийския университет (1984). Една година работи като стажант-съдия в Софийски градски съд за придобиване на юридическа правоспособност (1985). До 1993 е литературен сътрудник и редактор-консултант във в. „Учителско дело“ и в. „Аз Буки“. Работи в „Алианц България“ и в държавната администрация. Живее в Брюксел (1996-1998) и Виена (2006-2012).

През 1987 е приета в Кабинета на младия писател към Съюза на писателите, на следващата година участва в Националната среща на младите литературни творци.

Първата ѝ публикация е стихотворението „Младост“, поместено в панагюрския вестник „Оборище“ (1977). Преди излизането на първата ѝ поетическа книга отделни стихове публикува във в. „Студентска трибуна“, „Литературен фронт“, „Пулс“ и „Литературен форум“; в сп. „Пламък“ и „Дружба“; в сборника „Жар“ и др., а след това предимно в „Литературен вестник“. Цикъл стихове отпечатва в антологията „Общежитие“ на изд. „Народна младеж“ (1986). Първата поетическа книга на Цв. Делчева, „Отвъд предела“, излиза през 1992 в изд. „ПАН“. Редактори на следващите ѝ стихосбирки са Иван Методиев – на „Изрядна нощ” (1995), Румен Баросов – на „Слънцето си е на мястото“ (2000), Малина Томова – на „За градовете и нещата“ (2004) и „Краят на лятото, вечността“ (2006).

Още в първата поетическа книга на Цв. Делчева проличава характерното „изрядно“ изтъкаване на лирическото съществуване – поезия не на крещящото сегашно преживяване, а на надвременното осмисляне. Липсата на речеви пози и жестове подчертава плътността и истинността на тази лирика, съчетани с интелигентна ненатрапчивост. За сметка на това е откроена склонността на поетесата към схващане на битието през фрагмента, към превръщането на личните „неща“ в „тътен на познанието“ (М. Томова). Поезията ѝ според критиката е чужда на цитатността и паратекстовостта, неизкушена от редица характерни за краевековната поезия експерименти. „Краят на лятото, вечността“ изявява концептуалността като основен структуриращ принцип не само на тази книга, а също и една свойствена за поетиката на Делчева драматургичност.

„Отворени възможности“ (2019) е най-представителният ѝ поетически сборник със стихове от предишни книги и с нови текстове, композирани като гигантско поетическо изречение. Принципът на подреждането им е екзистенциално рефлексивен: поетически животопис, изграден от къси и протяжно разлети късове, наподобяващи архитектониката на дневник, без ограничения в стратегията на четене (подчертано от заглавието).

Лирико-наративността естествено води Цв. Делчева към прозата. Първия ѝ роман „Реконструкция” (2010, 2016) критиката схваща като „небългарски“, интелектуален роман с фасетъчна структура. В „Скъпи непознати“ (2015) писателката насочва чувствителността си към едно цяло неудовлетворено поколение творци, поставяйки въпроси за конвенцията на художествените вкусове и медийно манипулираното признание. Художествеността на романа е пряко свързана с присъствието на изобразителното изкуство. За цялото ѝ творчество са характерни привличането, презентирането и взаимодействията с другите изкуства (особено с визуалните и архитектурата, дори с музея като специфично „отвъдно“ пространство).

Цвета Делчева е носител на първа награда от националния студентския конкурс в Шумен (1984), на специалната награда Иван Николов (2019), на първа награда от Националния поетичен конкурс Христо Фотев (2020). Получавала е и други престижни отличия и номинации.

Нейни произведения са преведени на исп., нем. и фр. ез. Излизали са в издания в Германия, Франция, Австрия, Чили, Мексико и др.

Светлана Стойчева (текст и библиография)