Димитър Коруджиев

Коруджиев, Димитър Георгиев (София, 26.12.1941). Завършва гимназия в София (1959) и българска филология в Софийския университет (1966). Редактор в отдел „Култура“ на в. „Труд“ (1966–1972), във в. „Народна култура“ (1972–1974), в отдел „Белетристика“ на сп. „Пламък“ (1974–1976), в издателство „Български писател“ (1976–1989), а след 1989 г. – в сп. „Съвременник“ и в. „Демокрация“. От 1997 до 2001 г. е член на Националния съвет за електронни медии. Председател на Движение „Християнско възраждане“. Постоянен член на журито на наградата за къс разказ Рашко Сугарев.

Първата му публикувана творба е разказът „Само няколко часа“ (в. „Пулс“, 1965). С ранните си произведения Коруджиев въвежда (заедно с Г. Величков, Л. Петков и Р. Сугарев) безсюжетния психологически разказ и модерната романова форма в българската проза. Те са на съвременна тематика и се отличават с интерес към делничния свят на наглед незначителни, но с достойнство отстояващи житейския си възглед персонажи. В „Подозрението“, „Невидимият свят“ и „Мигът преди здрачаване“ Коруджиев открива „невидимия свят“ на подсъзнанието, където под агресивните въздействия на външната реалност се проявяват психологическата разколебаност, фобиите, самотата на модерния човек. Разглеждана по традиция в българската литература като кризисно състояние, самотата според Коруджиев е предварително условие за запазването на личностната нестандартност и оттук – за по-хармонично междучовешко общуване. Като подстъп към хармонията е осмислено и телесното страдание в „Градината с косовете“, „Домът на Алма“, „Къща под наем“. Това са романи за духовното проглеждане на съвременния човек, губещ връзките със себе си, природата и хората. „Фантазия за Сашо Сладура“ и „1989“ пренасят читателя в мрачните години на комунистическата диктатура в България. Те представят трагичния конфликт между истината и лъжата, между човечността и жестокостта на една идеология и държава, но прерастват в задълбочен размисъл за доброто и злото като морални и нравствени категории.

В книгите и есетата си на християнска тематика Коруджиев разкрива християнството като религия на любовта и неизчерпаем източник на смисъл за човешкото съществуване.

Автор е и на пиесите „Омагьосаният кръг“ и „Стаята“, поставени в театър „София“ (1979–1981), и „Жертвата“ (2009), реализирана в радиотеатъра през 2013 г.

Както с текстовете си, така и с активното си участие в обществено-политическия живот в България след 1989, Коруджиев защитава идеята си за необходимостта от нравствено мислене и поведение.

Негови произведения са преведени на англ., грц., нем., рум., рус., унг. и др. езици.

Сабина Беляева, Добромир Григоров, Андрей Ташев

Библиографията е изготвена от Диана Ралева