Димитър Шишманов

Шишманов, Димитър Иванов (София, 19.11.1889 – София, 1.02.1945). Син на Иван Шишманов, една от водещите фигури в обществения и културен живот на България в края на ХIХ и началото на ХХ в., и на Лидия Драгоманова, също активна обществена деятелка. Завършва средно образование в София (1907) и право в Женева (1913). От 1914 до 1919 Шишманов е съдебен чиновник. Впоследствие заема редица отговорни постове – ръководител на българската комисия по репарациите (1929) и началник на съдебния отдел в Министерството на вътрешните работи и народното здраве (1932–1935). През 1930 е избран за член на УС на СБП, а от 1932 е и съветник в българския ПЕН-клуб. От 1935 е пълномощен министър в Гърция. Заместник-министър на външните работи и изповеданията (1940–1943) и министър на външните работи (окт. 1943 – май 1944). След 9.IХ.1944 Шишманов е обвинен, че дейността му като писател и културен деец е била в разрез с интересите на народа и културата ни, поради което е изключен от СБП (ноем. 1944). Осъден на смърт от „народния съд“ и разстрелян по обвинение, че е водел прогерманска политика.

Шишманов дебютира в сп. „Демократически преглед“ (1914, № 3) с литературен ескиз „Третият“. Сътрудничи на редица всекидневници, литературни и други периодични издания. Пише разкази, повести, романи, драми, литературнокритически бележки и рецензии, статии по културни въпроси. Печата във в. „Слово“, „Литературен живот“, „Вестник на жената“, „Изток“, „ЛИК“ (от 1934 г. „Прожектор“), в сп. „Демократически преглед“, „Златорог“, „Обществена мисъл“, „Българска мисъл“, „Листопад“, „Литературни новини“, „Стрелец“, „Българска реч“, „Борба“, „Звено“, „Завети“, „Маскарад“, „Възход“, „Ек“, „Огнище“. Освен като писател се изявява и като сказчик – изнася беседи и лекции в София и страната по литературни, културни и правни проблеми. Към многостранните му интереси следва да се добави и този към музиката. Освен че пише музикални прегледи в периодичния печат, Шишманов е автор и на музиката към оперетата „Щастливото сираче“ (1927), на приказки и сценки за деца.

Художествените търсения на Шишманов са съсредоточени около съвременната действителност и историческото минало на България. В прозата му се чувстват влияния от Ницше, Метерлинк, Пшибишевски. По-значими негови творби са повестите „Депутатът Стоянов“ и „Хай-лайф“, романът „Бунтовник“, както и сб. разкази „Странни хора“, „Зограф Павел“, „Пламъчета от делника“.

Още с дебютните си книги Шишманов привлича вниманието на критиката и през 1919 получава награда от Фонд „Иван Вазов“, през 1924 е награден от СБП за сб. „Странни хора“, през 1943 за „Пламъчета от делника“. Удостоен е и с награда от италианския крал (1931).

В творчеството си Шишманов се проявява като писател реалист, с трезво социално чувство и остър поглед към политическата и нравствената действителност, с постоянен интерес към психологическото. Ситуирайки героите си в условията на следвоенните социално напрежения и политически промени, той изследва отделния човек, залага на нравствените му ресурси при решаване на обществените противоречия.

Стегнатият, почти драматургичен диалог и стремежът към реалистични психологически характери открива пътя на Шишманов и към драмата. Неговите пиеси са играни в Народния театър и в страната.

Освен белетристика, драматургия и публицистика Шишманов създава още философска проза, приказки и сценки за деца.

Негови творби са превеждани на англ., гр., нем., рум., фр., хърв. ез.

Псевд.: Мика, Д. Ш., Д. Ми, Мика Странник, Mic.

Румен Шивачев

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева (Книги от... и Книги за...)