Димитър Пантелеев

Пантелеев, Димитър (Димитър Пантелеев Менкаджиев) (София, 16.11.1901 – София, 16.04.1993). През 1921 завършва Трета мъжка гимназия „Уилям Гладстон“ в София. Работи като продавач на вестници, касиер в ресторант и др. В периода 1926–1932 г. е секретар-библиотекар в Народния театър. От 1934 до 1951 е директор на библиотеката на Народното събрание. От 1952 до 1958 е драматург на Софийската народна опера. Член е на СБП от 1931, като на два пъти, от 1932 до 1937 и от 1953 до 1956, е негов секретар. Член-кореспондент е на Словенската академия на науките и изкуствата (1981).

Дебютира през 1924 със стихосбирката „Стрелец”. От 1919 редовно сътрудничи на списанията „Голгота“ (Враца – Ст. Загора), „Хиацинти“ (Пазарджик), „Лебед“ (Ямбол), на списанието на слепите „Съдба“, което редактира от 1932 до 1943, и на вестниците „Развигор“, „Литературен глас“, „Изток“, „Стрелец“. През 1923 заедно с поетите Атанас Далчев и Георги Караиванов участва в сборника „Мост“, а през 1925 заедно с Ат. Далчев публикува във в. „Развигор” знаменитата статия „Мъртва поезия“, която има антисимволистична насоченост. През 1926 става член на литературния кръг „Стрелец“. През 1924 издава стихосбирката „Стрелец“, която дава името на кръга. След стихосбирката „Дървар“ (1928, 1942) поетичният глас на Пантелеев замлъква за период от около двадесет години, през които поетът се оттегля в творчеството за деца. Смята се, че книгата му „Косачът се връща от коситба“ (1959) е неговото самореабилитиране. Тя е последвана от завидна творческа активност, чийто резултат са множеството поетически книги, които издава до 1994.

Ранната поезия на Д. Пантелеев се характеризира със сложна преплетеност между символистични и постсимволистични тенденции. Неговата стихосбирка „Стрелец“ внася мощно в българската поезия основните антисимволистични насоки – преоткриване на обективната действителност, утвърждаване на грубото и грозното за сметка на изящното и красивото, реабилитиране на функциите на народа и на колективните християнски ценности. Вероятно точно тези характеристики са повлияли при избора на името на кръга „Стрелец“.

Поезията му след 1959 се отличава със стремеж към запазване на модернистичния си характер и в същото време с опит да се нагоди към изискванията на соцреалистическия канон – предишната християнска насоченост бива заменена с партийна, грубото и грозното отново стават красиви и изящни, но в контекста на новата социалистическа епоха, Народът с главно Н става главно действащо лице.

Автор е на мемоарната книга „Объркани спомени“ (1986). Издирва и съставя две посмъртни книги на Никола Ракитин – „Черни мъниста“ (стихове, 1938) и „Русалска поляна“ (разкази и фейлетони, 1938).

Важен дял в биографията на Д. Пантелеев заема преводаческото дело. Заедно с Людмил Стоянов и Мария Грубешлиева превежда сборника „Славянски поети“ (1940); с В. Раковски и Н. Марангозов – „Чешки поети“ (1956) и „Словашки поети“ (1966); с Елисавета Багряна превежда от сърбохърватски „Мирисът на земята” (1963), избрана лирика от Десанка Максимович. Преводач е още на творби от М. Конопницка, Вл. Броневски, Ю. Тувим, М. Еминеску, Кнут Хамсун, К. Дестовник-Каюх, П. Негош, П. Ершов, Ю. Озга-Михалски, О. Жупанчич. Съставител е на стихотворния сборник „Поети – приятели на България“ (1966) и др. През 1984 г. издателство „Народна култура“ издава в поредицата „Български преводачи“ негов сборник с избрани преводи от руската, украинската, полската, чешката, словашката, сръбската, хърватската, словенската и черногорската поезия.

Димитър Пантелеев е също така автор на редица пътеписи и виден деец на туристическото движение у нас. Заедно с Георги Клисаров издава списанието за туристи „Алеко“ (1937–1940). Заслужил деятел на културата (1969), Народен деятел на изкуствата и културата (1970), носител на Димитровска награда (1974), на званието Герой на социалистическия труд (1982). Удостоен с наградата Витезслав Незвал (1985). Негови творби са преведени на пол. и молд. ез.

Иван Христов 

Библиографията е изготвена от Нелма Вълчева