Димитър Яръмов

Яръмов, Димитър Петров (с. Кирилово, Бургаска област, 16.05.1942 – София, 15.07.2003). Завършва гимназия в Елхово (1960) и българска филология в Софийски университет. (1967). Редактор във в. „Кооперативно село“ (1968–1969); кореспондент на в. „Септемврийче“ за Ямбол, Сливен и Бургаски окръг (1971); редактор в сп. „Родна реч“ (1971–1973) и изд. „Народна младеж“ (1973–1977); заместник главен редактор (1977–1982) на сп. „Родна реч“; завеждащ отдел „Белетристика“ (1982–1984) във в. „Литературен фронт“; заместник главен редактор на изд. „Народна младеж“ (1984–1987); главен редактор на сп. „Родна реч“ (1987–1993). Уредник е в Национален литературен музей (2001). Ръководи университетски литературен клуб „Васил Воденичарски“. Девет години е председател на Дружеството на писателите – гр. Ямбол. Работи в Университетско изд. „Св. Кл. Охридски“ (2002); кореспондент на в. „Дневник“ – Ямбол (2003); уредник в Музея на детската книга (2003).

Писател белетрист, автор на разкази, новели, романи. Литературният си дебют прави във в. „Студентска трибуна“ (1973) с разказа „Площадът“ – част от романа „Простри ръка“. Промените в бита, нравствените търсения на съвременния герой от селото и малкия провинциален град са основата, върху която Яръмов изгражда сюжетите на ранните си творби. В сб. „Даром дадено“ се разработва проблемът за връзката на настоящето с традицията на миналото. Към новелите условно могат да се прибавят и „есетата“ от книгата „Залък за утре“, романът „Балканска поема“, сб. „Притчи“ и „Повест за Иванчо“ (фолклорно стилизирана).

В творбите на Яръмов се открива добре очертаният философски подтекст като връзка между устойчивите ценности и преходното в битието на българина. „Смешен роман“ (II награда на конкурса за роман на съвременна тема, организиран от ОНС – Пловдив, и изд. „ Хр. Г. Данов“, 1987) внася нов щрих в поетиката на творбите му, основана на пародията и хумористично-ироничната оцветеност на образите. В основата му е критиката на обществените недъзи, засягащи бюрокрацията и формалното, достигащо до абсурд отношение към културата. Автор е и на драмите „Тракийска рапсодия“ и „Легенда“ (поставяни през 1980 в Старинния театър, София).

Носител на орден Кирил и Методий, І ст., на международна награда Максим Горки с вписване в почетния Андерсенов списък за принос в областта на детската литература.

Произведенията му са превеждани на нем., пол., рум., рус., словаш., унг., хинди и чеш. eз.

Сабина Беляева, Добромир Григоров, Емилия Алексиева

Библиографията е изготвена от Добромир Григоров