Димитър Полянов

Полянов, Димитър (псевд. на Димитър Иванов Попов) (Карнобат, 4.10.1876 – София, 25.09.1953). Родителите му произхождат от с. Подвис, Карнобатско. Майката Неда е с второкласно образование. Занимава се с обществена дейност. Известно време е председател на женското дружество в града. Бащата Иван Попдимитров остава сирак на двегодишна възраст. Като отраства, заминава при свои роднини в Крим, след това в Браила; учи в Одеската духовна семинария. Непосредствено преди Освобождението заема чиновническа длъжност в турската администрация.

Димитър Полянов завършва Сливенската мъжка гимназия (1894). Още като ученик – под въздействието на своите учители Никола Топалов, Никола Габровски, Гаврил Баламезов и др., се увлича по идеите на социализма (1892). Следи с интерес периодиката, участва в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и др. Следва медицина в Нанси, Франция (1894–1902), но не успява да се дипломира. Завръща се в София. Работи като учител по френски език във Втора софийска мъжка гимназия (дн. 22. СУ „Георги Стойков Раковски“); докладчик е в Дирекцията на статистиката. Учи в Школата за запасни офицери в Княжево (1903–1905). Участва във войните (1912–1918). След 9 септември 1944 става член на VІ върховен състав на Народния съд (за съдене на журналисти и пропагандатори на фашистка идеология).

Сътрудничи на в. „Социалист“, „Напред“, „Стрелочник“, „Социалистически преглед“, „Работническа защита“, на сп. „Наш живот“ (1901–1912), „Литературен алманах“ (1907–1910), „Дело“, „Ден“, „Ново време“, „Начало“ (1908–1912), „Борба“, „Пролетарий“ и др. Редактор на сп. „Искра“ (1905), „Начало“ (1907–1909), „Литературен преглед“ (1911), „Червен смях“ (1920–1923), „Нови дни“ (1925), в. „Наши дни“ (1924–1925). Издава сп. „Наковалня“ (1925–1933), след чието спиране Полянов се насочва към преводаческа дейност – превежда главно Юго, Балзак, Зола.

Димитър Полянов дебютира през 1894 с разказа „Да не бях сиромах“ в сливенския вестник „Сиромашки защитник“ (преименуван по-късно в „Работнически другар“). През същата година печата и стихотворението „Молитвата на сиромаха“ в сп. „Ден“ на Янко Сакъзов.

Авторите на отзивите за първата поетическа книга на Д. Полянов „Морски капки“ (1907) подчертават интереса на поета към социалната проблематика, като в посланието на текста открояват основното място на идеята за борба (за свобода, равенство между хората, справедливост). Някои критици (напр. Иван Клинчаров) откриват тематично сходство между лириката на Полянов и текстовете на Хр. Ботев и П. Яворов, като целта на подобна аналогия е да се придаде ценност на текстовете на младия автор. Образът на Д. Полянов като творец е стабилизиран в третия том на „История на българската литература“ (1970). Критиката поставя акцент върху ролята му на основоположник на пролетарско-социалистическата поезия. Личността и творчеството му обслужват идеологическия разказ, докато естетическите качества на текстовете му рядко са коментирани. Значимостта на творчеството му е видяна преди всичко в утвърждаването на политическите идеи на социализма.

Псевд.: М. Морянин, Д. Карновец, Алан, Неофит, Блез Паскал, Самоук, Чук, Червен смях, Горазд, Ал. Шонар, Черноризец Храбър, Читател, Онуфри, Сливнишки, Червенко.

Ивайло Димитров (текст и библиография)