Димитър Кирков

Кирков, Димитър Щерев (Пловдив, 4.10.1945 – София, 12.04.2017). Завършва техникум по текстил в родния си град (1964) и българска филология в Софийския университет (1970). Редактор във в. „Литературен фронт“ (1970–1972). Специализира теория на литературата в Москва (1972–1973); редактор в издателство „Наука и изкуство“ (1974–1981). Хоноруван асистент по история на българската литература в Софийския университет (1975–1981). Защитава докторска дисертация на тема „Възгледите за човека в съвременната българска художествена проза“ (1983). От 1981 е редактор в сп. „Септември“ и завеждащ отдел „Белетристика“ (1991–1998). Заместник главен редактор  на сп. „Летописи“ (2002–2008). Лектор в Софийския университет по „Теория и практика на словесното изкуство“ (2002–2008).

Д. Кирков е литературен критик, теоретик на художествения превод, белетрист. Автор на студии, статии и рецензии по проблеми на българската литература след 1944. В „Анализи“ (1981) интерпретира значими образци на съвременната българска проза („Цената на златото“ и „Завръщане“ от Генчо Стоев, „Дървото на греха“ от Дико Фучеджиев, „Бариерата“ от Павел Вежинов), съчетавайки приложно-критическия анализ с теоретични размишления за целите, границите и функциите на критиката, за отношението мит – литература, за антиномията човек – свят. Проявите на тази антиномия Кирков изследва впоследствие и като романист, във фикционално-художествена плоскост. Изобразява частния живот на персонажите на фона на драматични исторически ситуации (Османското средновековие, Втората световна война), за да се прояви по-отчетливо напрежението между тяхната историко-социална детерминираност и усилието им да запазят индивидуалността си като реализират екзистенциалните си качества. Романовото повествование се отличава с интригуваща фабула, психологически аналитизъм и съчетаване на философска концептуалност с класически образно-пластичен изказ.

В прозата си Д. Кирков се обръща към класически литературни сюжети (откриването на загадъчен непознат ръкопис, инициацията на млад адепт), както и към наративни ситуации от  криминалния и приключенския роман. Затова сюжетната рамка понякога се опира на историята на криминалното разследване. Разчитането на конкретното криминално деяние е основанието да се постави общият въпрос за смисъла, влаган от героите в категории като престъпление и наказание, възмездие и справедливост. По този начин мотивите на човешкото поведение надскачат рамките на конкретната случка, за да се оголят етичните основания, които предопределят всеки личностен избор.

Пространството в романите на Д. Кирков се разтваря или в широките граници на литературната география („Балкански грешници“), или е затворено в специфичната атмосфера на конкретен топос („Хълмът“), чийто колорит се крие както в неразгаданите тайни на локалната история и предистория, така и в родовата биография на персонажите. Неспокойното съзнание на търсещия човек обуславя избора на пространството. Локалната атмосфера на литературния genius loci се разкрива благодарение на умението на героите да разчитат посланията, скрити в културни пластове на историята. От своя страна широката география на пътуването провокира срещите на героите с непознатото и техните духовни перипетии в съизмерването им със света. 

Опитът на Д. Кирков като внимателен читател на литературата се проектира в художествената рефлексия на връзките между света на художествената измислица и действителността. Романистът тематизира въздействието на художественото слово през съмнението на неговите литературни персонажи в немиметичното изкуство. Част от героите на Д. Кирков невинаги разпознават художествената условност като надежден ключ към опознаването на света и разчитат на собствената сетивност като контрапункт на илюзорния и недействителен свят на книгите.

Д. Кирков превежда от руски език творби на Владимир Соловьов, Николай Бердяев, Лев Шестов  и др.

 Критическите рецензии на Д. Кирков и статии по проблеми на художествения превод са публикувани на рус. и холанд. език.

Негови художествени произведения са преведени на рус. и нем. език.

Носител е на следни литературни награди: национална награда Южна пролет (1979); Награда на Съюза на българските писатели (1993); национална награда Христо Г. Данов (1999); награда Георги Братанов (2002); наградата Берлински хъш (2003) на Немско-българската културна организация „Хъшове“; национална награда Христо Ботев (2004);  Удостоен е с почетна златна значка на Съюза на преводачите в България. Член на Българския ПЕН-клуб.

Сабина Беляева, Добромир Григоров

Библиографията е изготвена от Диана Ралева