Добромир Тонев

Тонев, Добромир Маринов (Ямбол, 15.10.1955 – Пловдив, 24.03.2001). Завършва средно образование в родния си град и българска филология в Пловдивския университет (1979). Над 20 години работи като редактор в издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив. Благодарение на усета и вещината му излизат много книги с поезия и проза. Ръководи студентския литературен клуб „Гео Милев“, основава и води до края на живота си Националната младежка поетична академия в Пловдив, носеща след смъртта му неговото име, но с течение на времето престанала да функционира. Журира литературни конкурси.

Още като студент Д. Тонев участва в литературния клуб „Гео Милев“. Дебютира със стихотворенията „Деца играят на война“ и „Зографът“ (в. „Студентска трибуна“, 1975). Сътрудничи на списанията „Тракия“ (Пловдив), „Пламък“, „Мост“, вестниците „Пулс“, „Литературен фронт/форум“ и др. Първата му стихосбирка – „Белег от подкова“ (1979), е посрещната добре от критиката и поетът е приет в Съюза на българските писатели. До края на века издава още три лирически книги.

Поезията в първите стихосбирки на Тонев е издържана в класически стих, с оригинална метафорична образност, наситена с приглушена емоционалност, с особен душевен финес и лиричност, с които поетът проникновено навлиза във вечните теми за любовта и смъртта, доброто и злото, за смисъла на живеенето, на творенето и др. Изпълнена е с майсторски рими и ритмика. И Тонев, като повечето родени през 50-те години наши поети, споделя в стиховете си усещането за подменен (сънуван, измислен от другиго) живот, артикулирано още в поезията на Вл. Левчев, Г. Рупчев, Е. Сугарев и др. С времето в лириката му се задълбочава чувството за самотност и ранимост и се установява атмосфера, внушаваща екзистенциална обреченост. Поетиката му е в линията на традицията, положена от Ат. Далчев и поколението на 40-те години, като следва и непосредствените предходници Хр. Фотев, П. Анастасов, Б. Христов. Наред с късите лирически творби пише и кратките поеми „Глад“, „Нежна машина“, „Синьо равновесие“, „Арго на светлината“.

В края на 90-те години Д. Тонев създава произведения в областта на поетическия хумор и сатира, развивайки класическите традиции на Д. Подвързачов, Хр. Смирненски, Т. Измирлиев и на съвременни автори като В. Сотиров и В. Самуилов – поетически шаржове, хумористични стихотворения, новелата „Крахът на един кокошарник“, лирически злободневки. Фрагментите „Обратната страна на иконата“, издадени посмъртно, представят художествено-естетическите позиции на поета.

Тонев е съставител на „Поетически сборник“ (1998), „Антология на пловдивската любовна лирика“ (1996), сборника „Друга вода“ (1998). Преводач и съставител е на първата книга на Вл. Висоцки на български език – стихосбирката „Нерв“ (1984).

Носител е на Наградата на СБП за поезия (за стихосбирката „Нежна машина“, 1984) и на наградата Пловдив (за стихосбирката „Арго“, 1994).

Произведения на Д. Тонев са преведени на англ., итал., исп., нем., рус., пол., унг. ез.

Пенка Ватова (текст и библиография)