Драгомир Петров

Кратка информация
Име Драгомир Христов Петров
Роден
гр. София
Починал
гр. София
Жанровестихотворения
ИзданияНародна младеж, Пулс, София-нюз

Петров, Драгомир Христов (София, 26.01.1934 – София, 7.08.1998) e роден в лекарско семейство. Завършва гимназия в София, като същевременно посещава и Музикалното училище (1951). Следва пиано в Музикалната академия (1952). Завършва италианска филология в Софийския университет (1958).

Драгомир Петров първоначално работи като преводач и редактор в Българската телеграфна агенция (1958–1963), след това като редактор във в. „Пулс“ (1963–1968), а също и като лектор по български език в Римския университет (1963–1964). Кореспондент е на в. „Народна младеж“ в Родопите (1964–1965). Редактор във в. „София нюз“ (1969). Работи в отдел „Международен“ на Съюза на българските писатели (1970). През 1971–1972 е драматург в театър „София“, а след това редактор в сп. „Български курорти“ (1974–1983), главен редактор на сп. „Кръгозор“ (1983–1985), заместник главен редактор (1985–1990) и главен редактор (от 1991) на българското издание на сп. „Куриер на ЮНЕСКО“.

Поетическото творчество на Драгомир Петров принадлежи на високия литературен модернизъм. В него се отразяват интересите на автора към най-съкровените измерения на историческия опит и на родовата памет, към емоционалната динамика между своето и чуждото и отгласите на митологията в съвременността. Стихотворенията му са белязани от светла меланхолия пред неизтощимия ход на времето и пиетет пред богатствата, които случайно намираме в него. Петров е изключителен ерудит, има и трайни интереси в областта на фолклора. Негови представителни творби са „Кладенци“, стихотворения, (1967); „Битие“, стихотворения (1977); „Страстите цар Шишманови“, театрална поема (1979); „Византийски елегии“, стихотворения (1980, 1989); „Харман на ветровете“, стихотворения (1994); „Превъплъщенията на вълка-пазител“, антропология и есеистика (2001), издадена посмъртно.

Драгомир Петров е съставител на сборниците „Осем съвременни италиански поети“ (1967), „Осем италиански поети“ (1981), „Италиански театър на XVIII век“ (1986). Преводач е на творби от Франческо Петрарка, Силвия Маджи Бонфанти, Салваторе Куазимодо, Джакомо Леопарди, Хектор Мало, Микеланджело Буанароти, Уго Фосколо, Пиер Сегерс, Чезаре Павезе, Гийом Аполинер и др., издадени в самостоятелен превод или в сътрудничество с други преводачи, като Атанас Далчев, Александър Муратов, Кирил Кадийски, Пенка Петрова, Атанас Драгиев, Стефан Петров. Негови преводи са публикувани в „Антология на световната любовна лирика“ (1967, 1977), „Сто шедьоври на европейската любовна лирика“ (1976), „Сто шедьоври на сонета“ (1978), „Лирика“ на Рилке (1979).

Стихове на Др. Петров са преведени на ит., пол., рум., рус., унг. и фр. ез.

 

Марин Бодаков

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова

Книги от Драгомир Петров

ЗаглавиеЖанровеГодина
Кладенци : Стиховестихове1967
Битие : Стихотворениястихотворения1977
Страстите цар Шишманови : театрална поемапоеми1979
Византийски елегии, стихотворениястихотворения1980 (1989)
Харман на ветровете : [Стихотворения]стихотворения1994
Превъплъщенията на вълка-пазител : бележки за философско-исторически „детектив“2001