Евтим Евтимов

Евтимов, Евтим Михалушев (Петрич, 28.10.1933 – София, 8.06.2016). Завършва Института за начални учители в Петрич (1952). Учителства десет години в родния си край. Програмен ръководител на радиото в Петрич и пограничния район (1955–1958; 1960–1962), секретар на градското читалище (1962–1965). Завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (1966–1984), заместник-главен редактор на сп. „Пламък“ (1966–1975); главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1984–1988, когато е уволнен). Главен редактор на сп. „Родолюбие“ (1989–1991).

Политически, граждански, патриотични и любовно-изповедни са основните мотиви в поезията на Евтимов. Първото му стихотворение е отпечатано във в. „Пиринско дело“ през 1951, а от 1953 активно сътрудничи на периодичния печат. Ранните му стихове устойчиво се вписват в социално-идеологическия контекст на времето. Те твърде клиширано репродуцират характерните тогава теми и образи чрез типичните изразни средства на социалистическия реализъм. В първите му стихосбирки болката от деформираното сакрално пространство на традицията, носталгичната привързаност към родния край и неговото героично минало, идеализираният детски спомен се преплитат с тривиалността на актуалната за времето проблематика, с идеологическата еднозначност в лирическата интерпретация. В по-късната му лирика се наблюдава промяна на поетическата парадигма – патетиката е снижена от иронични нюанси; лозунговата монолитност е разколебана от засилена алегоричност и експресивност на изказа. Подчертаната диалогичност се допълва от емоционално-психологическо вглъбяване и самоанализ, публицистичната сюжетност отстъпва пред екзистенциалните проблеми на съвременната личност. Историческите ретроспекции, притчовите мотиви, фолклорните архетипове и стилизации, характерни за поетиката на Евтимов най-често са подчинени на устойчиви идейно-тематични ядра.

Любовта е основополагащ знак в поетичната ценностна система на Евтимов. Интимната му лирика е своеобразно бягство от баналността на социалната проблематика чрез изграждане на една патетична символна реалност, в която любовното чувство е самодостатъчно, екстазно преживяване в идиличния свят за двама. На все по-осезаемата самотност, на отчуждението и усъмняването в идеалите, на моралните травми и мъчителните равносметки за изминалия път, поетът противопоставя пречистващата сила на обичта. Чрез нея най-цялостно и най-искрено се разкрива обремененият от съмнения, противоречия и сантиментални емоционални колизии лирически аз – неистовият му копнеж по взаимност и безусловно притежание на любимата жена. Класическата ритмична структура, близостта до народнопесенната стилистика, успешните естрадни интерпретации определят популярността на любовната лирика на Евтимов. Много от неговите стихове, повечето от които с музика на Тончо Русев, се превръщат в хитове, популярни и днес – „Високо“, „Ако ти си отидеш за миг“, „Обич за обич“, „Горчиво вино“ и мн. др.

Евтимов е носител на орден Стара планина І ст. (2006); национална награда за поезия Никола Фурнаджиев (2009).

Елка Трайкова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова