Елена Алексиева

Алексиева, Елена Алексиева (София, 12.04.1975). Завършва Първа английска гимназия в София (1994) и Университета за национално и световно стопанство с магистърска степен по международни икономически отношения (1999). Защитава докторска дисертация по семиотика в НБУ с дисертация на тема „Динамика и трансформации на знака. Екзистенциалната семиотика в романите на Дон ДеЛило и в „Горски цар“ от Мишел Турние“ (2009). Работи като конферентен преводач на свободна практика с английски език. Сътрудничи в различни издания – литературни, културни, обществени: алм. „Ах. Мария“, сп. „Критика и хуманизъм“, „Съвременник“, „Пламък“, „Страница“, „Алтера“, в. „Литературен форум“, „Култура“, „Литературен вестник“, „Сега“, „Капитал“ и др.

Първите ѝ публикации са в сп. „Родна реч“ от 1990. Няколко години по-късно тя вече е автор на самостоятелно отпечатани книги – стихосбирките „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996). Заглавията са предизвикателни, запомнящи се. В началото на новия век излиза първият ѝ роман – „Синята стълба“ (2001), в който използва формата на дневник, свидетлство за един богат вътрешен живот. Критиката го посреща благосклонно. В значителен брой критически статии и рецензии от изявени и оригинално мислещи литературоведи е отразена появата на прозаичната ѝ книга „Читателска група 31“ (2005). Забелязан е постмодернистичният подход, играта с подвеждащи визии, близостта с Хавиер Мариас, когото сочат като пряко влияние. Следват истории по библейски мотиви „Кой?“ (2006), сборникът с разкази „Синдикатът на домашните любимци“ (2010) и др.

Като по-разгърната прозаическа форма романът е предпочитано предизвикателство за Елена Алексиева – за кратко време излизат „Рицарят, дяволът, смъртта“ (2007), „Тя е тук“ (2009) и „Нобелистът“ (2011). В последния са втъкани криминални сюжетни елементи, без да се накърнява престижът на сериозната литература. Романът се отличава от общата тенденция на българската проза, а критиката не пропуска да отбележи съчетаването на фикцията със силни внушения за актуалната социална реалност. Романът „Свети вълк“ (2018) събира най-много отличия измежду всички книги на писателката. Стилът в него е белязан със своеобразно презрение към разточителството в описанията, с липса на каквито и да е словесни ефекти и лустро във визиите. Езикът е подсилено суров и автентичен. Ако художествените постижения от предходните книги на Алексиева са във вълнуващото асоцииране с образи от Новия и Стария завет и в тях властва предопределението на човешката съдба и мотивите за възмездието, то в романа „Свети вълк“ този мотив е центростремителен и още по-силен.

През 2014 публиката открива драматургичната дарба на Алексиева чрез първия ѝ сборник с пиеси „Ангелски огън“. В него са включени: „Терапевтът“, „Бернхард в ада“, „Фантомна болка“, „Ангелски огън“, „Оракул“, „В любовта винаги всичко“, „Писмото“. През 2015 излиза нов сборник – „Жертви на любовта“, съставен от монодрамите „Глас“, „Мадам Мишима“ и „Жертви на любовта“. Драматургията ѝ намира сценична реализация в Радиотеатъра на БНР, НТ „Иван Вазов“, ДТ „Н. О. Масалитинов“ (Пловдив), Театър „София“ и др.

Елена Алексиева превежда от английски две книги от Уилям Фокнър – книгата за деца „Дървото на желанията“ (2021) и романа „Дивите палми“ (2021).

Носител е на следните отличия: награда за нова българска художествена проза Хеликон (2006) за „Читателска група 31“; награда на Обществото на независимите театрални критици за пиесата „Глас“ (2014); награда Аскеер за нова българска драматургия за пиесата „Терапевтът“ (2014); награда Икар за нова българска драматургия за монодрамата „Мадам Мишима“ (2015); награда на Дарителски фонд 13 века България за „Свети вълк“ (2019) и др.

Произведения на писателката са преведени на англ., исп., мак., нем., пол., рус., сръб., хърв. и фр. ез.

Мариана Тодорова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева