Здравка Евтимова

Евтимова, Здравка Василева (Перник, 24.07.1959). Завършва 114-а английска езикова гимназия в София (през 90-те преименувана на Първа английска езикова гимназия) и английска филология във Великотърновския университет (1985). Работи като редактор в издателство “Skrev Press”, UK (2017), специализирано в издаването на къси разкази; като редактор на текстове на английски език за специализирани начални училища в Китай (от 2020).

Здравка Евтимова е белетрист, автор на над 10 книги с разкази и на няколко романа. Дебютира с разказа „Случка в Толедо“ в сп. „Родна реч“ (1976). Дебютната ѝ книга „Разкази срещу тъга“ излиза през 1985.

Прозата на Здравка Евтимова поражда особена митична атмосфера. Нейната автентична поетика, следвана във всяко произведение, пренася в съвремието паметта за писателите предшественици, които звучат по съвременен и нов начин. Прозренията на писателката за човека генерират енергията на Елин-Пелиновия разказвач, разкриващ своя хуманизъм, пропит не само с национален оттенък, но и с характера на общочовешкото.

Хуманизмът на Евтимова се състои в способността ѝ да приеме човешките нрави и прояви такива каквито са: грозни, страдащи, веселящи се, социално онеправдани, необразовани, грешници и светци. Сблъсъците между локалното и универсалното, между извечната и устойчива връзка със земята (в разказа „Земята на дядо Въло“ и др.) и кухия блясък на големия град (в разказа „Най-хитрото“ и др.) са представени посредством екстериоризирането им през призмата на вътрешните импулси на героите и тяхното болезнено желание за промяна, за борба с живота, който още от първите им глътки въздух не е бил благосклонен към тях (романите „Една и също река“, 2015, „Четвъртък“, 2003, и др.). Семейството, тази свещена патриархална институция, е представена като рушаща се сграда, от която всеки партньор взима за себе си тухла и я пренася на друго място (разказите „Синовете ни спят“, „Лека пръст“, „Молитви“ и др.), а децата носят белезите на тази разруха, но и силата да променят бъдещето (в романа „Зелените очи на вятъра“, 2018, разказа „Пръстенчето“, „Ханове мои“ и др.).

Духовно трансформиращият се персонаж, извисен над бедността, болестите и насилието – това е посоката на развитие на човешкото в едно постоянно потискащо го съвремие. За самата писателка смисълът на литературата, а и на самото съществуване, е да направи човека силен, по-висок от унижението, способен да превърне страданието в път към нещо светло за децата си. И тъкмо израстването на човешкия дух, на бавната, но устойчива промяна е визуализирано в писането на З. Евтимова като съзидателна енергия, която търси хоризонта на прошката, светлината, новото начало, отразени в зелените очи на вятъра. 

През 2015 разказът „Кръв от къртица“ е включен в учебниците по английски език за гимназиален курс в Дания, а през 2019 и в учебници в САЩ.

Писателката е носител на наградата Южна пролет (за сборника „Разкази срещу тъга“, 1985); на Националната награда за проза Анна Каменова (1995), на награда за проза на английското списание “The Text” (2000), на Наградата за най-добър роман на Съюза на българските писатели (за романа „Четвъртък“, 2003), на наградата за къс разказ Генчо Стоев (2004), на наградата за къс разказ Златен ланец (2005, 2010), на националната награда Блага Димитрова (2015), на наградата 13 века България (2015) и др.

Здравка Евтимова превежда от английски език автори като Ким Стенли Робинсън, Робърт Сойер, Барбара Делински, Грег Беър и др.

Нейни произведения са включени в редица антологии в чужбина, превеждани са на англ., кит., френ., итал., нем., рус., виетн., норв., тур. и др. ез.

Елена Борисова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева